Индекс
zay4e Вто Дек 11, 2007 2:45 amЛайош Кошут погуби унгарската революция
Много малко са годините в историята на човечеството, които са свързани с толкова големи надежди, каквато е 1848-а. Не случайно по-лирично настроените съвременници кръщават първите й месеци "Пролетта на народите". Обявяването на Втората френска република на 27 февруари 1848 г. има ефекта на революционен фитил, взривил натрупаните противоречия в Европа. В Берлин и Рим, в Прага и Краков, в Копенхаген и Букурещ ентусиазираните граждани, водени от най-светлите умове на нациите си, вдигат барикади. Те са в името на свободата, обезсмъртена от четката на Дьолакроа. Дори в консервативния ранновикториански Лондон се стига до сблъсъци между правителствената милиция и борещите се за всеобщо избирателно право чартисти. Най-драматично е положението на Австрийската империя. През март 1848 г. тя е пред разпадане. Превърналият се в символ на мракобесие и ретроградност канцлер Метерних е принуден да се спасява с бягство, за да не бъде линчуван от виенчани. Император Фердинанд, въпреки че отменя крепостното право, е принуден да абдикира. Той стоварва короната на Хабсбургите с всичките й проблеми на 18-годишния си племенник Франц-Йосиф, току-що щастливо женен за 16-годишната Елизабет Баварска. Така неговото дълго царуване започва в пламъците на общоевропейската революция. За да приключи през 1916 г. в пожара на общоевропейската война. Съдба... Вятърът на промяната през пролетта на 1848 г. обаче духа в различни посоки. Французи, холандци и скандинавци искат демокрация. Немци и италианци - национално обединение. Поданиците на Хабсбургите - независимост. Лозунгът навсякъде е един: "Вън австрийците!" Този лозунг е на път да се реализира, след като най-големият народ в империята - унгарският, обявява своята независима република начело с Лайош Кошут. Проблеми в нейното институиране няма. Унгарците имат отделен сейм, аристокрация, политически и интелектуален елит. Чиновниците по места са унгарци. Налице е и собствената армия - има десетки имперски полкове от хусари и хонведи, за които назначеният от временното правителство във Виена за финансов министър Лайош Кошут успява да измъкне от бюджета 42 милиона крони. Унгарската независимост е била на косъм от реализацията си преди всичко поради повсеместното надигане на подчинените на Хабсбургите народи. Останалите верни на Виена войски са разпилени на Апенините, в Татрите и в пустата. Единственото упование на Франц-Йосиф е в 200-хилядната руска армия, която Николай I, известен блюстител на "порядъка", изпраща в помощ на августейшия си събрат. Но и тя едва ли би спасила империята, ако, още не извоювали собствената свобода, водачите на унгарската революция не проявяват национален егоизъм и политическо късогледство. Те не искат да признаят правото на свобода и на другите народи - хървати, словаци, войводински сърби, трансилвански румънци, рутени (закарпатски украинци). Сеймът отказва да признае не само скромното им искане за автономия в рамките на някогашното кралство, но дори не им разрешава да учат на родния език. Краят е логичен. Естествените съюзници на Кошут се превръщат в също така естествени врагове. Те предпочитат да бъдат равни в неравноправието с унгарците, отколкото да бъдат потискани от тях. Кошут разбира грешката си На 19 юли 1849 г. Националното събрание в Дебрецен признава правата на малцинствата. Твърде късно. В решителната битка при Вилагош на 13 август 1849 г. хърватските полкове начело с бан Елачич се съединяват с руснаците на фелдмаршал Паскевич и австрийците, командвани от княз Виндишгрец. А пропо, на немски "виндиш" значи словенец... Национализмът, както казваше покойният Николай Генчев, е прекрасно чувство, но лоша политика. Гибелта на унгарската република през 1849 г. е най-доброто доказателство, че демокрацията е неделима. Не може един народ да бъде истински свободен, докато потиска други.
Много малко са годините в историята на човечеството, които са свързани с толкова големи надежди, каквато е 1848-а. Не случайно по-лирично настроените съвременници кръщават първите й месеци "Пролетта на народите". Обявяването на Втората френска република на 27 февруари 1848 г. има ефекта на революционен фитил, взривил натрупаните противоречия в Европа. В Берлин и Рим, в Прага и Краков, в Копенхаген и Букурещ ентусиазираните граждани, водени от най-светлите умове на нациите си, вдигат барикади. Те са в името на свободата, обезсмъртена от четката на Дьолакроа. Дори в консервативния ранновикториански Лондон се стига до сблъсъци между правителствената милиция и борещите се за всеобщо избирателно право чартисти. Най-драматично е положението на Австрийската империя. През март 1848 г. тя е пред разпадане. Превърналият се в символ на мракобесие и ретроградност канцлер Метерних е принуден да се спасява с бягство, за да не бъде линчуван от виенчани. Император Фердинанд, въпреки че отменя крепостното право, е принуден да абдикира. Той стоварва короната на Хабсбургите с всичките й проблеми на 18-годишния си племенник Франц-Йосиф, току-що щастливо женен за 16-годишната Елизабет Баварска. Така неговото дълго царуване започва в пламъците на общоевропейската революция. За да приключи през 1916 г. в пожара на общоевропейската война. Съдба... Вятърът на промяната през пролетта на 1848 г. обаче духа в различни посоки. Французи, холандци и скандинавци искат демокрация. Немци и италианци - национално обединение. Поданиците на Хабсбургите - независимост. Лозунгът навсякъде е един: "Вън австрийците!" Този лозунг е на път да се реализира, след като най-големият народ в империята - унгарският, обявява своята независима република начело с Лайош Кошут. Проблеми в нейното институиране няма. Унгарците имат отделен сейм, аристокрация, политически и интелектуален елит. Чиновниците по места са унгарци. Налице е и собствената армия - има десетки имперски полкове от хусари и хонведи, за които назначеният от временното правителство във Виена за финансов министър Лайош Кошут успява да измъкне от бюджета 42 милиона крони. Унгарската независимост е била на косъм от реализацията си преди всичко поради повсеместното надигане на подчинените на Хабсбургите народи. Останалите верни на Виена войски са разпилени на Апенините, в Татрите и в пустата. Единственото упование на Франц-Йосиф е в 200-хилядната руска армия, която Николай I, известен блюстител на "порядъка", изпраща в помощ на августейшия си събрат. Но и тя едва ли би спасила империята, ако, още не извоювали собствената свобода, водачите на унгарската революция не проявяват национален егоизъм и политическо късогледство. Те не искат да признаят правото на свобода и на другите народи - хървати, словаци, войводински сърби, трансилвански румънци, рутени (закарпатски украинци). Сеймът отказва да признае не само скромното им искане за автономия в рамките на някогашното кралство, но дори не им разрешава да учат на родния език. Краят е логичен. Естествените съюзници на Кошут се превръщат в също така естествени врагове. Те предпочитат да бъдат равни в неравноправието с унгарците, отколкото да бъдат потискани от тях. Кошут разбира грешката си На 19 юли 1849 г. Националното събрание в Дебрецен признава правата на малцинствата. Твърде късно. В решителната битка при Вилагош на 13 август 1849 г. хърватските полкове начело с бан Елачич се съединяват с руснаците на фелдмаршал Паскевич и австрийците, командвани от княз Виндишгрец. А пропо, на немски "виндиш" значи словенец... Национализмът, както казваше покойният Николай Генчев, е прекрасно чувство, но лоша политика. Гибелта на унгарската република през 1849 г. е най-доброто доказателство, че демокрацията е неделима. Не може един народ да бъде истински свободен, докато потиска други.
» Бъдете честни(за момчета)
» Всички марки коли!
» Мисли за приятелството
» В какво училище учите?
» Мистични същества - игра
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
» Покана за уика форум
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?