Индекс
zay4e Вто Дек 11, 2007 2:37 am Ширак - покор⭈телят на Елисейския дворец
Рафаел Бак
На младини той се страхува най-много от отегчението. Човекът, който се връща в Елисейския дворец след политическа кариера, осеяна с обрати и приятелски предателства, си изкова една изключителна съдба. След 20 години може би от този 5 май 2002 г. ще остане само споменът за един резултат, невиждан досега в президентски избори. Но цифрите никога не говорят много за една съдба. А неговата съдба с нищо не прилича на останалите. Жак Ширак идва отдалече. От един 7-годишен мандат като президент, отровен от политико-финансови скандали, от едно 5-годишно съжителство с левицата, от сблъсъка с един мразен лидер на крайната десница, който от години не спира да го обижда.
И накрая - от самотата, породена и засилила се от предателствата, от битките и предизвестените разгроми, от обратите на последния шанс, които са белязали 40 години от един политически живот, посветен на спечелването на Елисейския дворец. Като се имат предвид 7-те предходни години, 69-годишния Жак Ширак почти може да мине за щастливец. Разбира се, ако се разгледа целият му политически път, ще се види, че "чудото" непрекъснато се повтаря. Вярно е и, че няма друг френски политик, с изключение несъмнено на Франсоа Митеран, който толкова пъти да е бил обявяван за политически труп, след което в крайна сметка е тържествувал. Нищо все още не подсказва, че Жак Ширак ще бъде на висотата да се справи със сложната обстановка в днешна Франция. Но именно този жизнен устрем, този апетит за власт са изтъкали дълголетието на неговото романтично приключение. И куриозното е, че неговите съперници винаги са подценявали именно това. Изкачването на Жак Ширак към върха е дълго и пълно с обрати. За него властта наистина е една дълга битка. Битката на живота му. Неговият вътрешен демон. Човек не може да си представи колко енергия, съблазън, вътрешни борби, малки подлости и големи лишения са нужни, за да се спечели върхът на държавата. В неговия политически живот има дълга кохорта от приближени и купища неприятели, след като през 1967 г., на 34 години, той се хвърля в изборната борба. Но този апетит не идва от баща му. Абел Ширак, банков чиновник, станал бизнесмен, поддържа трудни отношения със сина си и не се интересува от политика. Но за майка му - Мари-Л�#1091;из, той е всичко. Роден на 29 ноември 1932 г. десет години след сестра си Жаклин, починала на 18 месеца от бронхопневмония, той е детето крал. В семейната легенда на семейство Ширак Мари-Луиз е първият мотор на изкачването. Той е запазил от тази любов една непомрачена увереност. Желанието да се харесва. Волята за победа дори с цената на две или три големи лъжи. Той бързо избира политиката. Не защото придобива борчески дух, докато учи политически науки, а след това и в елитното Национално училище за администрация. Това всъщност е единственото "подходящо" нещо, които му позволява да живее с авантюрата. Войната в Алжир, в която участва като младши офицер, му оставя вкуса към силните емоции. Малко преди да замине за Алжир, той се жени за Бернадет Шодрон дьо Курсел - богата наследница, получила образование в най-престижни частни институти. Капитали, история, образование. Това е добре дошло за един млад и амбициозен човек. Младата жена също смята, че е направила сполучлив избор: младият Ширак е красив като американски артист. През 1967 г. Жак Ширак е вече държавен секретар по социалните въпроси, отговарящ за заетостта. Той е уверен в инстинкта си, в чара си. На 41 години през 1974 г. става един от най-младите френски премиери. През 1976 г. Ширак внезапно напуска правителството. След това Ширак атакува кметския пост на Париж. Той е разбрал, че това е могъщ политически трамплин. И започва да реализира целта си. През тази кампания си създава образа на избирателен булдозер. През 1986 г. десницата печели парламентарните избори и Ширак отново е премиер. От края на 1988 г. той започва да си изгражда нов имидж, съветва се с най-добрите медийни експерти. И започва своите посещения в провинцията, които ще му осигурят успеха в президентските избори през 1995 г.
Рафаел Бак
На младини той се страхува най-много от отегчението. Човекът, който се връща в Елисейския дворец след политическа кариера, осеяна с обрати и приятелски предателства, си изкова една изключителна съдба. След 20 години може би от този 5 май 2002 г. ще остане само споменът за един резултат, невиждан досега в президентски избори. Но цифрите никога не говорят много за една съдба. А неговата съдба с нищо не прилича на останалите. Жак Ширак идва отдалече. От един 7-годишен мандат като президент, отровен от политико-финансови скандали, от едно 5-годишно съжителство с левицата, от сблъсъка с един мразен лидер на крайната десница, който от години не спира да го обижда.
И накрая - от самотата, породена и засилила се от предателствата, от битките и предизвестените разгроми, от обратите на последния шанс, които са белязали 40 години от един политически живот, посветен на спечелването на Елисейския дворец. Като се имат предвид 7-те предходни години, 69-годишния Жак Ширак почти може да мине за щастливец. Разбира се, ако се разгледа целият му политически път, ще се види, че "чудото" непрекъснато се повтаря. Вярно е и, че няма друг френски политик, с изключение несъмнено на Франсоа Митеран, който толкова пъти да е бил обявяван за политически труп, след което в крайна сметка е тържествувал. Нищо все още не подсказва, че Жак Ширак ще бъде на висотата да се справи със сложната обстановка в днешна Франция. Но именно този жизнен устрем, този апетит за власт са изтъкали дълголетието на неговото романтично приключение. И куриозното е, че неговите съперници винаги са подценявали именно това. Изкачването на Жак Ширак към върха е дълго и пълно с обрати. За него властта наистина е една дълга битка. Битката на живота му. Неговият вътрешен демон. Човек не може да си представи колко енергия, съблазън, вътрешни борби, малки подлости и големи лишения са нужни, за да се спечели върхът на държавата. В неговия политически живот има дълга кохорта от приближени и купища неприятели, след като през 1967 г., на 34 години, той се хвърля в изборната борба. Но този апетит не идва от баща му. Абел Ширак, банков чиновник, станал бизнесмен, поддържа трудни отношения със сина си и не се интересува от политика. Но за майка му - Мари-Л�#1091;из, той е всичко. Роден на 29 ноември 1932 г. десет години след сестра си Жаклин, починала на 18 месеца от бронхопневмония, той е детето крал. В семейната легенда на семейство Ширак Мари-Луиз е първият мотор на изкачването. Той е запазил от тази любов една непомрачена увереност. Желанието да се харесва. Волята за победа дори с цената на две или три големи лъжи. Той бързо избира политиката. Не защото придобива борчески дух, докато учи политически науки, а след това и в елитното Национално училище за администрация. Това всъщност е единственото "подходящо" нещо, които му позволява да живее с авантюрата. Войната в Алжир, в която участва като младши офицер, му оставя вкуса към силните емоции. Малко преди да замине за Алжир, той се жени за Бернадет Шодрон дьо Курсел - богата наследница, получила образование в най-престижни частни институти. Капитали, история, образование. Това е добре дошло за един млад и амбициозен човек. Младата жена също смята, че е направила сполучлив избор: младият Ширак е красив като американски артист. През 1967 г. Жак Ширак е вече държавен секретар по социалните въпроси, отговарящ за заетостта. Той е уверен в инстинкта си, в чара си. На 41 години през 1974 г. става един от най-младите френски премиери. През 1976 г. Ширак внезапно напуска правителството. След това Ширак атакува кметския пост на Париж. Той е разбрал, че това е могъщ политически трамплин. И започва да реализира целта си. През тази кампания си създава образа на избирателен булдозер. През 1986 г. десницата печели парламентарните избори и Ширак отново е премиер. От края на 1988 г. той започва да си изгражда нов имидж, съветва се с най-добрите медийни експерти. И започва своите посещения в провинцията, които ще му осигурят успеха в президентските избори през 1995 г.
» Бъдете честни(за момчета)
» Всички марки коли!
» Мисли за приятелството
» В какво училище учите?
» Мистични същества - игра
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
» Покана за уика форум
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?