Ами, когато четем е неизбежно някоя мисъл да не ни грабне...та, ако си ги записвате като мен...сега е момента да ги споделите със света
Latest topics
Търсене
2 posters
Любими цитати
^^OLQ_BELOVA^^- member
- Брой мнения : 18
Age : 31
Registration date : 21.02.2009
- Post n°2
Re: Любими цитати
Тук съм подбрала, най-стойностните цитати от романа "Антихрист" на Е. Станев
С всякакви души се срещаме на този свят. Едни минават и отминават непознати, други се прилепят към нашата. Те са измама, защото душата винаги е самотна и колкото и да жадува обич, не може да търпи за дълго време друга душа до себе си, понеже и двете се мъчат всяка поотделно и допирът им е като допира на грешниците в ада.
И тъй като всеки невежа или просветен често стига дотам, че не пита вече разума, понеже разумът няма отговори за много въпроси, а душата, проклетата, мълчи, оставях тия умствени възли да ги разплете времето.
Гневлив беше, земен, въпреки дълбоката си душа и като се разсърдеше, очите му ставаха същински бръсначи. Сега знам, че противоречията у човека са като дървеното скеле, що крепи къщата, и разбирам какъв човек е бил. Земното го е спасявало от безумията на душата…
Но и сега — измъчен и поруган от нейното безразсъдство — й въздавам почит, кланям й се и я славословя заради висшата й премъдрост, що не се влияе от удобства, земни блага и слава, ни от къщно благополучие. Защото Сионска бродница и блудница е тя, в отвъдземното любопитствува, дано узнае тайната си. Тялото ми измъчи и ума ми порази, в ада съм и до рая се докоснах заради нея и сам не зная сияя ли, или тъмнея, дявол ли съм, или сразен бог…
Ала волята човешка е като жар под пепел и не всякога човек знае дали дяволът, или бог я раздухва. Обаче огънят е светлина.“
както сме наклонни ние, българите, без да разумяваме, че който постъпва така, това, което днес му е било драго като божие, утре ще загуби цена като дяволско. И не ще знае кое е негово, кое е чуждо, та лесно ще го лъжат и ограбват. Защото познание, придобито с постоянно отрицание, се губи като вода под пясък и който нарича днес златото желязо, а утре желязото — злато, е осъден на вечна бедност…
На времето, господине, беше се изплашил, че си антихриста, който идва да унищожи света. Стана антихрист, само че не можеш да го унищожиш и не знаеш що да правиш с беса си.
Гледам — ладиарят окачил край носа на ладията иконка на свети Никола. Присегнах, без да види, хвъплих я в Янтра. Ей тъй, да няма надежда!…
Ти си бога, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладостното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си — никой не иска нещо, което не му е нужно!… Седни на твой престол, увенчай се със своя слава!…
Проклети да са очите, дето виждат и това, което не разбират! Като двама слуги слагат на господарската трапеза мед и отрова, объркват господаря си и го хвърлят в съмнения. Погледна как се е сплело в човека божие и дяволско, трепне сърцето — не знае обича ли, или се надсмива, прощава ли, или презира. Светът ми се представя в духове и образи предвечни и ту ме хвърля в черно отчаяние, ту в ангелско безумие, с което се наслаждавах в ония дни, отминали с монаха Теофил и с хубавото момченце в Търновград.
„По-мъдър съм от тебе, а ти си лъжа!“
Той бе везни с празно блюдо — пълното беше натежало към смъртта и в него нямаше нищо земно.
Горният свят за тях бе божествена справедливост, нетленност и блаженства или пъкъл с катран, а за мене бе смърт и отрицание, сиреч самото Нищо, наречено бог, което превръщаше в Нищо Нещото Човек…
Те искаха да мисля като тях и да не подлагам на съмнения техните умове, понеже в такъв случай не бяха достойни да съдят.
И се замислях над българския ум, дето кумири не признава, закон не тачи, със зло и добро хитрува и на жестоката земна правда робува. Отделили сме небе от земя, истина от правда, на господа гледаме като на детище, своеволничи всеки, умува и слободията си, почита повече от свята икона.
Кажи, учителю, безумен ли е човекът в най-висшето си? Той ли е безумен, или висшето?…
Оная „с нежните ръце“ будеше само ужас в божите раби…
Поглеждах в краката си речните камъни в настилката на опустелите улици, повехналите тревички между тях, светлината, все тъй обещаваща мир, и не смеех да дигна глава към небето…
Сравнявах я с бял лунен лъч призори — тъй отвъдна и непостижима беше.
С всякакви души се срещаме на този свят. Едни минават и отминават непознати, други се прилепят към нашата. Те са измама, защото душата винаги е самотна и колкото и да жадува обич, не може да търпи за дълго време друга душа до себе си, понеже и двете се мъчат всяка поотделно и допирът им е като допира на грешниците в ада.
И тъй като всеки невежа или просветен често стига дотам, че не пита вече разума, понеже разумът няма отговори за много въпроси, а душата, проклетата, мълчи, оставях тия умствени възли да ги разплете времето.
Гневлив беше, земен, въпреки дълбоката си душа и като се разсърдеше, очите му ставаха същински бръсначи. Сега знам, че противоречията у човека са като дървеното скеле, що крепи къщата, и разбирам какъв човек е бил. Земното го е спасявало от безумията на душата…
Но и сега — измъчен и поруган от нейното безразсъдство — й въздавам почит, кланям й се и я славословя заради висшата й премъдрост, що не се влияе от удобства, земни блага и слава, ни от къщно благополучие. Защото Сионска бродница и блудница е тя, в отвъдземното любопитствува, дано узнае тайната си. Тялото ми измъчи и ума ми порази, в ада съм и до рая се докоснах заради нея и сам не зная сияя ли, или тъмнея, дявол ли съм, или сразен бог…
Ала волята човешка е като жар под пепел и не всякога човек знае дали дяволът, или бог я раздухва. Обаче огънят е светлина.“
както сме наклонни ние, българите, без да разумяваме, че който постъпва така, това, което днес му е било драго като божие, утре ще загуби цена като дяволско. И не ще знае кое е негово, кое е чуждо, та лесно ще го лъжат и ограбват. Защото познание, придобито с постоянно отрицание, се губи като вода под пясък и който нарича днес златото желязо, а утре желязото — злато, е осъден на вечна бедност…
На времето, господине, беше се изплашил, че си антихриста, който идва да унищожи света. Стана антихрист, само че не можеш да го унищожиш и не знаеш що да правиш с беса си.
Гледам — ладиарят окачил край носа на ладията иконка на свети Никола. Присегнах, без да види, хвъплих я в Янтра. Ей тъй, да няма надежда!…
Ти си бога, когото търсиш. Не си ли разбрал, че няма закон вън от твоята воля да те предпази от злото в тебе освен закона, който ти сам ще си наложиш? В тебе е светецът и убиецът, горният и долният свят. Кого ще предпочетеш? Само в този избор ти си свободен! А който се натовари със сладостното бреме на дълг и закон, не търси вече свобода. Тя се е освободила от себе си — никой не иска нещо, което не му е нужно!… Седни на твой престол, увенчай се със своя слава!…
Проклети да са очите, дето виждат и това, което не разбират! Като двама слуги слагат на господарската трапеза мед и отрова, объркват господаря си и го хвърлят в съмнения. Погледна как се е сплело в човека божие и дяволско, трепне сърцето — не знае обича ли, или се надсмива, прощава ли, или презира. Светът ми се представя в духове и образи предвечни и ту ме хвърля в черно отчаяние, ту в ангелско безумие, с което се наслаждавах в ония дни, отминали с монаха Теофил и с хубавото момченце в Търновград.
„По-мъдър съм от тебе, а ти си лъжа!“
Той бе везни с празно блюдо — пълното беше натежало към смъртта и в него нямаше нищо земно.
Горният свят за тях бе божествена справедливост, нетленност и блаженства или пъкъл с катран, а за мене бе смърт и отрицание, сиреч самото Нищо, наречено бог, което превръщаше в Нищо Нещото Човек…
Те искаха да мисля като тях и да не подлагам на съмнения техните умове, понеже в такъв случай не бяха достойни да съдят.
И се замислях над българския ум, дето кумири не признава, закон не тачи, със зло и добро хитрува и на жестоката земна правда робува. Отделили сме небе от земя, истина от правда, на господа гледаме като на детище, своеволничи всеки, умува и слободията си, почита повече от свята икона.
Кажи, учителю, безумен ли е човекът в най-висшето си? Той ли е безумен, или висшето?…
Оная „с нежните ръце“ будеше само ужас в божите раби…
Поглеждах в краката си речните камъни в настилката на опустелите улици, повехналите тревички между тях, светлината, все тъй обещаваща мир, и не смеех да дигна глава към небето…
Сравнявах я с бял лунен лъч призори — тъй отвъдна и непостижима беше.
^^OLQ_BELOVA^^- member
- Брой мнения : 18
Age : 31
Registration date : 21.02.2009
- Post n°3
Re: Любими цитати
Ето и няколко от "Време разделно" на А.Дончев
"Животът ме лъхаше в лицето като вятър , летеше над мене като облак,течеше в краката ми като река.Можеш ли да хванеш в шепа вятъра,облака,реката?Можеш ли да ги задържиш?Да не ти се изплъзнат?Да живееш,значеше да имаш и да нямаш.И да не поискаш да имаш..."
"Сел гечер,кум калър.-Пороят минава,пясъкът остава."
"Животът отричаше сам себе си и с това отричаше всичко,защото животът беше основа на всичко и отвъд него нямаше нищо."
П.П. Книгата е невероятна и дори да извадя 1001 цитата пак не бих могла изцяло да предам идеята й
"Животът ме лъхаше в лицето като вятър , летеше над мене като облак,течеше в краката ми като река.Можеш ли да хванеш в шепа вятъра,облака,реката?Можеш ли да ги задържиш?Да не ти се изплъзнат?Да живееш,значеше да имаш и да нямаш.И да не поискаш да имаш..."
"Сел гечер,кум калър.-Пороят минава,пясъкът остава."
"Животът отричаше сам себе си и с това отричаше всичко,защото животът беше основа на всичко и отвъд него нямаше нищо."
П.П. Книгата е невероятна и дори да извадя 1001 цитата пак не бих могла изцяло да предам идеята й
zay4e- Admin
- Брой мнения : 2100
Location : Bulgaria,Plovdiv
Registration date : 07.12.2007
- Post n°4
Re: Любими цитати
Живей защото после няма да можеш..
^^OLQ_BELOVA^^- member
- Брой мнения : 18
Age : 31
Registration date : 21.02.2009
- Post n°5
Re: Любими цитати
Е-е-е ама искам и автор и книга
zay4e- Admin
- Брой мнения : 2100
Location : Bulgaria,Plovdiv
Registration date : 07.12.2007
- Post n°6
Re: Любими цитати
Автор : zay4e
Книга : не написана
Книга : не написана
|
|
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams
» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579
» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux
» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux
» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux
» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост
» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост