Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Термини

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Термини

    Писане  zay4e on Пон Яну 07, 2008 7:59 am

    Вселената - Всичко, което съществува.
    Вселената е всичко, което съществува – материята, пространството, енергията и времето. Тя включва всички звезди, планети и останалите обекти в Космоса. Вселената е много обширна – ние можем да видим само до 16,000,000,000,000,000,000,000,000 км от нея и не знаем докъде се простира отвъд тази граница.

    Изказани са много теории за това как е започнала съществуването си Вселената и как се е развивала до днес. Най-популярна е теорията за Големия взрив, според която Вселената се е появила от гигантска експлозия преди около 15 милиарда години. Да говорим за периода преди Големия взрив е безсмислено – тогава не е имало нищо.

    Теорията на Големия взрив твърди, че цялата ни позната Вселена – времето, пространството, енергията и материята, са се съдържали в една топка. Но в следващия момент тя е започнала да се разширява с невъобразима скорост. След първата милисекунда Вселената вече е представлявала една безформена огнена топка, 30 млн. пъти по-плътна от оловото, и до изтичането на първата секунда тя вече се е разширила до 20 светлинни години. По това време субатомните съставки на всяко листо, червей, звезда, скала, динозавър и човек са се намирали в нажежено до бяло, течно състояние ведно с Космоса. Тези първоначални състояния са задали неотменимите граници на плътността на материята и са определили курса на космическата еволюция. 10 секунди след Големия взрив атомните частици – протони, неутрони и електрони са оформени. Но самите атоми – водородни и хелиеви – се формират няколко стотин хиляди години след това, когато Вселената се е разширила много и се е охладила.

    Скоростта, с която Вселената и всички принадлежащи й обекти, са се раздалечавали, наречена константата на Хъбъл, е една от най-важните формули в астрономията. Тя се изразява в километри за секунда от милион светлинни години. Разбирането й е ключът към осъзнаването на естествения ред на нещата. Константата зависи от количеството материя във Вселената, нейният характер и степента, с която гравитацията забавя разширението. Проследявайки разширението назад, учените се опитват да определят възрастта, формата и размерите на Вселената.

    Никой не знае каква ще бъде смъртта на Вселената. В момента тя се разширява от Големия взрив, който я е създал. На базата на теориите на Айнщайн за гравитацията и изкривяванията на пространство-временния континуум се предполагат три възможности:
    Затворена сферична вселена – в нея гравитацията в края на краищата ще спре разширяването и тя ще започне да се свива, докато стане толкова малка, че всичко изчезне – това е събитието, което е обратно на Големия взрив. То може да предизвика нов Голям взрив, създаване на нова Вселена, един безкраен цикъл на разширение и свиване на една периодична Вселена.
    Плоска вселена – в нея гравитацията е умерена и ще забавя, но няма да спре разширяването.
    Отворена (седловидна) вселена – в нея гравитацията е толкова слаба, че разширението ще продължи вечно
    Разширяващата се огнена топка изисква поне 300 000 години, за да се охлади достатъчно и да стане прозрачна за светлината. Тогава изведнъж цялата електромагнитна енергия се освобождава и прониква в Космоса. Тази първоначална фонова радиация днес струи през нас от времето, когато една част от Вселената се е разделяла от друга със скорост 50 пъти по-голяма от тази на светлината. Около 1% трепкащи точици са били възбудени от вълните й. Съществуването на това слабо лъчение, останало от създаването до днес, е един от основните стълбове на теорията за Големия взрив.

    Учените признават, че няма начин да докажат която и да било теория за това, какво се е случило, преди да изтече 10-43 от секундата след Големия взрив. Познато като времето на Планк, това е първата частица от секундата, в която законите на познатата ни физика могат да се приложат. Учените, търсещи теорията, която да обясни всичко, са се приближили колкото е възможно повече до момента на съзиданието.

    Още информация:
    Абсолютна нула Наи-ниската възможна температура във Вселената.
    Акреция Падането на вещество на космическо тяло от обкръжаващото пространство.
    Албедо Съотношението между получената и отразената от дадено тяло светлина.
    Аналема Фигура с форма на 8-ица, която Слънцето описва в небето в течение на една година.
    Антиматерия Огледален образ на материята с различни характеристики на елементарните частици.
    Апекс Точка от съзвездието Херкулес.
    Апертура Диаметърът на обектива или на първичното огледало на телескоп.
    Апогей Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
    Астрология Древна наука, изучаваща влиянието на небесните тела върху хората.
    Астрономическа единица AU - единица за измерване на разстояния, равна на разстоянието от Земята до Слънцето.
    Атмосфера Газовата обвивка, обгръщаща небесните тела.
    Атом Най-малката градивна частица на елементите, която запазва техните химични свойства.
    Афелий Най-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
    Бели нощи Феномен, при който Слънцето се вижда в полунощ в арктическия и антарктическия региони.
    Биосфера Зоната, в която съществува живота на Земята
    Видове време Разновидности на времето и времеви стандарти
    Време Явление, с чиято помощ човечеството регистрира промените в околната среда и Вселената.
    Галактика Съвкупност от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център.
    Галактично хало Сферичният регион, обграждащ центъра или ядрото на галактика.
    Галилеевите спътници Четирите спътника на Юпитер, открити от Галилео Галилей.
    Гама-лъчи Електромагнитна радиация с много висока енергия.
    Големият атрактор Място във Вселената, към което се движи огромна част от видимата материя, включително и Слънчевата система.
    Големият взрив Big Bang - началото на Вселената.
    Голямата стена Масивна концентрация на повече от 2000 галактики.
    Гравитационни вълни Изменения в пространство-времето, породени от движенията на маси
    Гравитация Силата, която привлича всички обекти във Вселената.
    Гравитон Частица-носител на гравитационното взаимодействие.
    Граница на Роше Минималното разстояние за доближаване на масивен сателит към по-масивно тяло, без да се разруши от приливните сили.
    Деклинация Небесна проекция на географската ширина на Земята.
    Джет Насочен газов поток от силно ускорена материя.
    Доплеров ефект Промяна в наблюдаваните дължини на вълните на светлината.
    Едуард Емерсън Барнард Американски астроном, открил звездата с най-голямо собствено двжение и петия спътник на Юпитер.
    Еклиптика Видимият път на Слънцето на небесната сфера в течение на годината.
    Елонгация Ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго космическо тяло.
    Ера Огромен период от време от историята на Земята.
    Еруптивни променливи звезди Звезди, в които възникват взривове от вътрешните термоядрени процеси.
    Затъмнително-променливи звезди Резултат от взаимното съжителстване на двойка звезди.
    Зодиак Част от небесната сфера.
    Зодиакална светлина Отразената слънчева светлина от праховия диск в равнината на еклиптиката в Слънчевата система.
    Интерферометър Инструмент за прецизни измервания.
    Инфрачервена светлина Невидима за човешкото око червена светлина.
    Йонизация Превръщане на електрически неутралните атоми в йони.
    Календар Система за пресмятане на продължителни периоди от време.
    Квазар Космически обект, излъчващ огромно количество енергия.
    Кваркови звезди Звезди с особено състояние на веществото.
    Компас Прибор за определяне на географската посока, обикновено използвайки земното магнитно поле.
    Константата на Хъбъл Една от най-важните формули в астрономията за определяне на размера и възрастта на Вселената.
    Корона Най-външният слой от слънчевата атмосфера.
    Космическите скорости Видовете скорости за придвижване на обекти в Космоса.
    Лазер Квантов генератор на кохерентна светлина.
    Леон Фуко Първият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене.
    Магнитуд Звездната величина, мярка за яркостта на небесните обекти.
    Микровълни Електромагнитни вълни, разположени между радио и светлинните вълни в скалата на електромагнитния спектър.
    Мълния Електрически разряд, породен от огромните разлики в електрическите потенциали между високите атмосферни слоеве и земната повърхност.
    Небесен полюс Въображаема точка върху небесната сфера, проекция на земния полюс.
    Небесна сфера Понятие, използвано при определяне местоположението на небесните обекти.
    Неутрино Неуловима частица без електричен заряд и почти нулева маса.
    Нутация Отклоненията на оста на въртене на Земята при нейното движение.
    Обсерватория Учреждение за извършване на наблюдения на небсените обекти.
    Озон Озонът е основният щит на Земята от ултравиолетовите лъчи.
    Окултация Пресичането на светлината, идваща от звезда от друго тяло.
    Палеоконтакт Евентуален контакт на човечеството с представители на друга цивилизация в древността.
    Паралакс Видимото ъглово изместване на небесен обект, породено от движението на Земята по нейната орбита.
    Парсек Астрономическа единица за разстояние.
    Пасаж Преминаването на небесно тяло пред диска на далечна звезда.
    Перигей Най-близката до Земята точка от орбитата на тяло, обикалящо около Земята.
    Перихелий Най-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето.
    Плазма Четвъртото агрегатно състояние на веществата.
    Полуправилна променлива звезда Представител на група пулсиращи променливи звезди.
    Полярно сияние Излъчване на светлина в горните слоеве на атмосферата. .
    Правило на Тициус-Боде Зависимост, с която приблизително се определят разстоянията между планетите и Слънцето.
    Прецесия Явление, свързано с бавното въртене на земната ос.
    Променлива звезда Звезда, чийто блясък се променя с течение на времето.
    Пулсиращи променливи Резултат от агонията на звездите, достигнали края на своето съществуване.
    Пътуването със свръхсветлинни скорости Няколко начина за пътуване през пространството със свръхсветлинна скорост.
    Радиоактивност Разпадане на атомите на вещества, съпроводено от високоенергийно излъчване.
    Радиоастрономия Раздел от астрономията, изучаващ радиовълните от космическите обекти
    Ректасцензия Небесен аналог на географската дължина на Земята.
    Реликтовото лъчение Космическо електромагнитно лъчение, възникнало в ранния етап от разширението на Вселената.
    Рентгенови лъчи Невидима за човешкото око синя светлина, извън ултравиолетовия диапазон.
    Сарос Период на повтаряне на слънчевите затъмнения.
    Светлинна година Разстоянието, което изминава светлината за една година.
    Свръхнова Експлозията на масивна звезда в края на живота й.
    Скоростта на светлината 300,000 км. в секунда.
    Слънчев вятър Бърз поток от електрично заредени частици от Слънцето.
    Спектър Отделните цветни компоненти на светлината.
    Тахион Частица, движеща се с по-висока скорост от скоростта на светлината.
    Температурните скали Използваните днес видове температурни скали.
    Тихо Брахе Датски астроном, чиито наблюдения помагат на Кеплер да открие законите за движение на планетите.
    Тъмна материя Термин за материята във Вселената, която не може да се наблюдава.
    Ултравиолетова светлина Невидима за човешкото око синя светлина.
    Фридрих Бесел Германски астроном и математик
    Хенри Кавендиш Английски химик и физик, откривател на водорода.
    Център на Вселената Съществува ли център на Вселената?
    Червейна дупка Мост, свързващ две отдалечени точки от пространството във Вселената.
    Черна дупка Остатък от избухнала звезда, в който е натрупана огромна маса в малки размери и има чудовищна гравитация.

      В момента е: Чет Май 24, 2018 12:29 pm