Humor

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Комети и астероиди EmptyПон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Комети и астероиди EmptyСъб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Комети и астероиди EmptyСъб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Комети и астероиди EmptyСъб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Комети и астероиди EmptyСъб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Комети и астероиди EmptyСъб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Комети и астероиди EmptyВто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Комети и астероиди EmptyВто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Комети и астероиди EmptyСря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Комети и астероиди

    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    123123 Комети и астероиди

    Писане  zay4e Пон Яну 07, 2008 7:56 am

    Комета - Тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система.

    Названието на кометите произлиза от гръцки и означава дългокоса звезда. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата. Едва през 1577 година датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.

    Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето. Кометите се движат по параболични или хиперболични орбити.

    Според съвременните представи на разстояние между 30000 и 100000 AU (1 AU е разстоянието от Земята до Слънцето) съществува неизчерпаем кометен резервоар - т.нар. Облак на Оорт. Предполага се, че той съдържа около 100 милиона комети. Под влияние на пертуберации от близки звезди някои комети напускат "облака" и част от тях навлизат в Слънчевата система. Тук те попадат под гравитационното влияние на планетите, което може да превърне орбитите им в елиптични, параболични или хиперболични. Кометите с елиптични орбити периодично се приближават до Слънцето, а останалите продължават своя път в безкрая.

    Обикалящите около Слънцето комети условно могат да се разделят на късопериодични (с период под 20 години), среднопериодични ( с период между 20 и 200 години) и дългопериодични ( с период над 200 години). Разбира се, техните орбити продължават непрекъснато да бъдат смущавани, главно от планетите гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Такива смущения доведоха до разпадането на кометата Шумейкър-Леви и последвалия катастрофален сблъсък на фрагментите на ядрото с Юпитер през лятото на 1994 година.

    Според възприетият днес модел на Уипъл на големи разстояние от Слънцето кометите са "мръсни снежни топки". При приближаването си те се нагряват и от твърдото ядро се отделят молекули и частици, които образуват кома, а по-късно йонна и прахова опашка.

    Ядрото е конгломерат от твърди частици и замръзнали, лесно изпаряеми вещества. Формата му може значително да се различава от сфера. Ядрото на Халеевата комета наподобява гира с размери 15х8х8 км. С необичайно голямо ядро е кометата Хейл-Боп - около 40 км.

    Кома се нарича газово-праховата атмосфера около ядрото. Тя е резултат от сублимацията на веществото от повърхността на кометното ядро под действието на слънчевите лъчи. С отдалечаване от Слънцето комата постепенно намалява и изчезва.

    Йонната опашка или опашката от първи тип е резултат от действието на магнитното поле, породено от слънчевия вятър. Дължината й е много голяма и достига до 100 милиона километра. Причината за нейното светене е флуоресценцията.

    Праховата опашка или опашката от втори тип се формира под влиянието на слънчевата радиация. Тя също може да достигне големи размери - от порядъка на милиони километра. Свети с отразена слънчева светлина, включително и в инфрачервения диапазон. Опашките винаги са насочени в противоположна на Слънцето посока. Видът им се променя сравнително бързо, особено когато са близко до Слънцето. Понякога те съдържат особености, наречени потоци и струи. В други случаи се наблюдава аномална опашка или антиопашка, насочена към Слънцето. Антиопашките се състоят от по-едри прахови частици, за които гравитационното привличане на нашето дневно светило се е оказало по-силно от отблъсквателната сила на слънчевото излъчване. Понякога тя е само резултат на перспектива.

    Първите данни за химическия състав на кометите са получени от Донати през 1864 година, когато в спектъра на кометата Винеке са идентифицирани емисионни линии на въглерода. По-късните спектрални наблюдения добавят много нови линии на радикали, йони, атоми и молекули, включително и органични.На спектрограми на Халеевата комета през 1985 година са идентифицирани 8 линии на двуатомен и 12 на триатомен въглерод, 12 линии на циан, 9 линии на въглеродната група CH, една линия на йонизиран калций. В спектрите на кометите се наблюдават линии и на неутрални и йонизирани водни молекули, въглероден окис, въглероден сулфит, йонизиран двуатомен азот и много други.

    Въпросът за химическият състав на кометите е тясно свързан с проблема за възникването и развитието на живота на Земята. На нашата планета годишно падат около 1010 тона вещество от Космоса, а космическият прах е главно с кометен произход. Известният Тунгуски метеорит, който вероятно е част от ядрото на кометата Енке, е обогатил района на река Подкаменная Тунгуска с живак, йод, селен, цинк, сребро, натрий, калий, бром, рубидий, стронций, олово и др. Според различни оценки от 0.5 до 5% от земната кора е изградена от кометно вещество. Има отдавна изказана хипотеза, че кометите са донесли спори на живот на Земята. Очевидно обаче на кометите дължим поне част от микроелементите, без които живота в познатите му форми би бил невъзможен.

    Освен че са красиви, кометите могат да дадат различна информация за произхода на планетите, защото те са странстващите "деца" на Слънчеватата система. Те са били налице при създаването й преди 4.6 милиарда години и, населявайки най-външните й сфери, не са се променили съществено. Магията на кометите вероятно се дължи на способността им да ни връщат в миналото. Те се появяват за кратко на небосклона и след това изчезват, за да бъдат видени (ако това изобщо стане някога отново) от бъдните поколения. Например кометата Хейл-Боп ще се върне сед 2400 години - през 4397 година. Ако откривателите й имат късмет, тя все още ще носи техните имена.

      В момента е: Чет Мар 28, 2024 12:16 am