Създадената от братята Кирил и Методий славянска писменост е най-важното културно постижение на славянския свят през Средновековието. Замислена да служи на имперските интереси на Византия, Кирило-Методиевата писменост поставя началото на самобитното културно развитие на славянската общност в християнската цивилизация. Радушното посрещане, с което княз Борис (852-889) приема Кирило-Методиевите ученици е венецът на неговата хритиянизаторска политика. България се превръща в люлка на славянската култура, с което оказва влияние върху целия славянски свят. Славянската просвета и богослужение са решаващото спояващо звено между славяни и прабългари в процеса на консолидацията им в единната българска народност.
Основните исторически извори за живота и дейността на Кирил и Методий са техните Пространни жития, написани в края на IХ в. от неизвестни автори. Други важни извори по дадената тема са Италианската легенда, двете жития св. Наум, Пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Охридски, Краткото житие на св. Климент Охридски от Димитър Хоматиан, творбите на книжовниците от Златния век (на първо място “За буквите” от Черноризец Храбър) и др. Някои историци поставят под съмнение достоверността на Краткото Кирилово житие, поради доказано невярни твърдения като това, че Кирил е от български произход.
Библиографските прегледи показват, че на Кирило-Методиевото дело са посветени повече от 12 000 заглавия. В световната медиавистика съществува обособен дял, наречен кирилометодиевистика. От българска страна основни са трудовете на литературоведите Емил Георгиев, Петър Динеков, Велчо Велчев, Куйо Куев и др. Историческото значение на Кирило-Методиевата писменост е изследвано от Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Васил Гюзелев и др.
Създаването на славянската писменост е естествен резултат от трайното укрепване на славянските държави и от постепенното им приобщаване към християнската общност с нейните два центъра – Рим и Константинопол. Налагането на християнството като официална религия в славянските държави Великоморавия и България им създава обаче една сложна вътрешнополитическа обстановка, защото християнската религия и църковната организация са и път за проникване на чуждо културно, езиково и политическо влияние. Преграда в това отношение е извършването на християнското богослужение на славянски език и създаването на славянска книжнина, на чиято основа да се гради културния живот на държавата. Същевременно изнамирането и приложението на славянската писменост се явява част от политиката на Византийската империя спрямо Християнския Запад.
Създаването на славянската писменост е неразривно свързано с живота и дейността на Константин-Кирил и Методий. Двамата братя са родени в град Солун, в семейство на аристократи. Баща им Лъв е подстратег на Солунската тема и друнгарий на флота. Майка им се казва Мария и по всяка вероятност произхожда от солунските славяни. Въпросът за произхода на двамата братя не е категорично изяснен. Едни учени защитават гръцкия им произход, други – славянския, а трети считат, че Кирил и Методий са от старинен прабългарски род. Етническият им произход обаче не променя принадлежността им към византийската знат и съпричастността им с идеите на ромейската провиденциална мисия.
В началото на IХ в. Солун е вторият по големина и значение град в Империята. Той е духовен център със своя атмосфера и културен колорит, който оказва силно влияние в духовното развитие на двамата братя. В тази епоха Солун е заселен със многобройно славянско население, което дава основание да се твърди, че Кирил и Методий отрано са запознати със славянския език.
Данните за ранните години от живота на по-големият от братята – Методий, чието светско име не е известно, са твърде оскъдни. Знае е само, че е роден през 815 г. и на младини изпълнява длъжността архонт на област, населена със славяни някъде в Северна Гърция или Егейска Тракия. В началото на 50-те години на IХ в. (предполага се, че точната година е 851-а) Методий се отказва от светската служба, замонашава се и се оттегля в манастира “Св. Полихрон” в планината Олимп в Мала Азия.
Житията недвусмислено говорят, че Кирил (със светско име Константин) е по-даровит в книжовните занимания от брат си. Той е роден през 826 или 827 г. и още като юноша написва първото си литературно произведение – “Похвала на св. Григорий Назиански”. Неговите качества привличат вниманието на великия логотет Теоктист – по това време втория човек в Империята. Под негово покровителство Кирил, след като завършва първата степен на обучението си в Солун, постъпва в прочутата Магнаурска школа в Константинопол (вероятно годината е 843-а). Междувременно преди заминаването си написва още едно произведение – “Соломонова молитва”. Учители на Константин-Кирил в Магнаурската школа са високообразованите Лъв Математик (бивш митрополит на Солун и изобретател на механични съоръжения) и бъдещия патриарх Фотий. Тук Константин получава блестящо образование, за което свидетелства и неговото Житие, в което с възхищение се описва как той за кратко време изучава “и геометрията, и Омир… диалектиката и всички философски науки… и риториката, и астрономията, и аритметиката, и музиката, и всички други елински изкуства”. След завършването на школата на младия учен се предлага бляскава светска или дворцова кариера, но той отказва високите постове и приема монашеско подстрижение. Малко след това той постъпва като хартофилакс (библиотекар) в Патриаршеската библиотека при църквата “Св. София” с цел да продължи книжовните си занимания. През 850 г., по настояване на Фотий, Константин става преподавател по философия в Магнаурската школа, което, както и високата му начетеност, му спечелва прозвището “Философ”. Той става особено популярен сред възпитаниците на школата с диспута си през 847 г. срещу сваления вече иконоборчески патриарх Анис, в който той защитава блестящо източноправославната догматика.
Интелектуалните дарби на Константин привличат вниманието на византийските управници и през 855 г. те го пращат на отговорна дипломатическа мисия при сарацините (арабите) като помощник на бъдещия патриарх Фотий. В Багдат, по настояване на халифа Матусалим, Константин провежда диспут с мюсюлманските имами и защитава блестящо християнските догми без да засегне вярата им. Освен църковно-религиозен характер мисията в Багдатския халифат има и политическа насоченост – с помощта на Константин са освободени няколко хиляди византийски военнопленници.
След завръщането си от Багдат Константин се уединява “в безмълвие”, както пише в Пространното му житие, след което отива при своя брат Методий в манастира “Св. Полихрон” в планината Олимп. Тук двамата братя се отдават на книжовна дейност, като “беседвали само с книгите”. В “Пространното житие на Климент” се казва, че Кирил и Методий започват да превеждат книги на “български език” и събират малък кръг ученици около себе си.
Точната година, в която е завършена славянската азбука все още е предмет на дискусия. Приема се, че тя е 855-а по сведенията на Черноризец Храбър в неговото “Сказание за буквите”. Това обаче не означава, че тя е създадена само за няколкото месеца от 855 г., през които Кирил и Методий се събират в манастира “Полихрон”. До нейното създаване се стига след дългогодишен труд и по всяка вероятност в манастира братята само завършват започнатото отдавна начинание. Навярно неговото начало може да се търси още в годините, прекарани от Кирил в библиотеката на църквата “Св. София”, а дори и по-рано. Разбира се, съществуват и други теории, като например тази, че славянската азбуката е написана във времето от пристигането на моравското пратеничество в Константинопол (края на 862 г.) до заминаването на Кирил и Методий за Великоморавия през есента на 863 г. Тази хипотеза обаче е слабо застъпена от българските историци.
В духа на средновековната мистика главна роля за създаването на славянската азбука се отделя на Божията промисъл – в “Пространното житие на Методий” се разказва как Бог се явил и озарил започнатото дело.
Създадената от братята Кирил и Методий азбука е т.н. глаголица, чиято графичност се състои от комбинациите на трите основни за християнството знака – триъгълника, кръста и кръга – и наподобява гръцко минускулно (курсивно) писмо, усъвършенствано и изгладено към фонетиката на солунското наречие. В основата на Кирило-Методиевия славянски книжовен език е заложен диалектът на солунските славяни, който по тип е източнобългарски.
Съществува известен спор около твърдението, че азбуката, създадена от Кирил и Методий, е първата славянска писменост. Според Емил Георгиев първите славянски букви са създадени от Кирил Кападокийски през VII в., а според някои руски учени първите славянски писмена са т.н. “рашки букви”. И двете твърдения обаче са отхвърлени от съвременната славинистика.
Изключително важен се явява въпросът какво е отношението на Византия спрямо създаването на славянската писменост. В българската историография основните хипотези са свързани с имената на Иван Дуйчев и Димитър Ангелов.
В пределите на Византийската империя от няколко века живее значително славянско население, което обаче все още не може да се приобщи напълно към общността на ромеите поради тенденциите на българската външна политика към обединяване на всички славяни от Балканския полуостров в границите на България. Ето защо реализацията на процеса на приобщаване на славяните е основна цел на византийската политика спрямо славянското население на територията на Империята. Единственият начин за осъществяването му е християнизацията на това население. Според Иван Дуйчев византийската власт счита, че за да се превърне християнската религия във вътрешно убеждение на славяните, християнските проповеди и книги трябва да се четат на разбираем за тях език. Като се опира на някои сведения от “Пространното житие на Кирил”, Иван Дуйчев приема, че с подобни намерения още императорите Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) правят опит за изнамирането на славянска азбука. В този смисъл той изтъква, че Константин и Методий започват работа по създаването на славянска азбука в “Св. Полихрон” по инициатива на константинополския патриарх Фотий. В подкрепа на тази хипотеза могат да се разглеждат сведенията от определяното за легендарен извор “Кратко Кирилово житие”, в което се казва, че след като създава славянската азбука Константин покръства 54 000 славяни по р. Брегалница, като проповядва на славянски език с преведените вече книги.
Според Димитър Ангелов подобно гледище трудно може да бъде прието. Според него от политиката на Византия спрямо Великоморавия не трябва да се съди за отношението й към славяните в имперските й граници. Вярно е, че Константинопол позволява на арменци, сирийци, копти, грузинци да славят Христос на свой език. Но тези народи още от времето на Римската империя са част от “обществото на ромеите”, докато за Византия славяните винаги си остават варвари и опасни врагове. Според Димитър Ангелов на византийската власт е крайно чужда мисълта да подпомага някаква културна самоизява на славянските й поданици; точно обратното – целта е славяните да се претопят чрез проповедта на гръцки език, т.е. да бъдат погърчени. Димитър Ангелов посочва за доказателство на хипотезата си, че всички славяни в дн. Северна, Средна и Южна Гърция са погърчени.
Която и от двете хипотези да приемем, не трябва да пренебрегваме и личния мотив на Константин за изработването на славянската азбука. Според изворите тя е преди всичко негово дело, породено от загрижеността му славяните да слушат Словото Божие на разбираем език.
През 860 г. Кирил и Методий са натоварени с мисия в Херсон. В подготовката за нея Константин изучава еврейски език и превежда на гръцки осемте части на еврейската граматика. Със съдействието на херсонския епископ той открива мощите на раннохристиянския кръстител св. Климент Римски (92-161) и съставя слово за пренасяне на мощите му. Впоследствие Кирил ги отнася в Рим и те са положени в храма "Санта Мария Фатан”. От Херсон двамата братя отиват при хазарите и водят диспут с юдеите и привържениците на исляма. По-късно, въз основа на проведените диспути, Константин написва полемично произведение. От църковна гледна точка мисията няма почти никакъв успех – покръстени са едва около 200 хазари. Веднага след тази мисия братята изпълняват и мисия при аланите. За нея обаче данните са твърде оскъдни. Знае се само, че тя се провежда около гр. Фула, на Кримския полуостров, и завършва през 861 г.
След края на мисиите на североизток Константин докладва на император Михаил III (842-867) и се оттегля в църквата “Св. Апостоли” в Константинопол, като същевременно преподава в Магнаурската школа. Методий пък отказва на Фотий архиепископското място и става игумен в манастира “Св. Полихрон”.
През 863 г. Кирил и Методий са пратени на мисия във Великоморавия. Тя се явява последица от сложната политическа обстановка, в която се намира Европа в началото на 60-те години на IХ в. След провъзгласяването на франкския владетел Карл Велики (768-814) за император през 800 г. от папа Лъв III, отношенията между Римското папство и Константинополската патриаршия силно се изострят. Откритият конфликт настъпва, когато папа става амбициозния Николай I (858-867), а патриарх – не по-малко амбициозният Фотий (858-867; 877-886). Тъй като според папа Николай I Фотий е избран незаконно за патриарх, той го обявява за свален и дори го отлъчва от църквата. От своя страна, патриарх Фотий, подкрепян от византийската държавна власт, през 861 г. свиква църковен събор в Константинопол, който постановява, че изборът му е законен. Така основен катализатор на политическите интереси в Европа през 60-те години на IХ в. се явява антагонизмът между Константинополската патриаршия и Византийската империя, от една страна, а от друга – между Папството и Немското кралство.
По това време се изострят и отношенията между Немското кралство и Великоморавия. Великоморавският княз Ростислав (846-870) търси начин да намали влиянието на немското духовенство в страната си, което е проводник на политическите цели на Немското кралство. През 862 г. той иска от Византия проповедници, които да разпространяват Христовото учение на говоримия от народа му език. От Константинопол дават съгласието си, тъй като по този начин Великоморавия се откъсва от влиянието на главния византийски враг – Немското кралство. Така преплитането на държавническите цели на княз Ростислав и глобалните интереси на Византия води през есента на 863 г. до пристигането на Константин и Методий в столицата на Великоморавия – Велеград. Те отиват там след едногодишна подготовка, изразяваща се в превода на редица църковни книги.
Княз Ростислав създава необходимите условия за просветителската дейност на двамата братя и техните ученици. Константин и Методий донасят във Великоморавия преведените от гръцки на славянски основни богослужебни текстове. Открито е училище за подготовка на славянски духовници. Константин поставя началото на славянската литургия като заимства елементи от римското и византийското богослужение. Във Великоморавия братята остават 40 месеца, т.е. повече от три години. През цялото време отстраненото немско духовенство ги обвинява, че проповядват на “несвещен език”, позовавайки се на т. нар. триезична догма, според която християнството може да се проповядва само на трите свещени езика – латински, гръцки и еврейски.
През пролетта на 867 г. Константин и Методий, заедно със свои ученици, се отправят към Константинопол, за да получат указания за бъдещата си работа. По пътя обхватът на тяхната мисия се разширява в Блатненското княжество на княз Коцел (861-874). Тук братята остават 6 месеца и проповядват на славянски. Те успяват да обучат и 50 ученика.
Основните исторически извори за живота и дейността на Кирил и Методий са техните Пространни жития, написани в края на IХ в. от неизвестни автори. Други важни извори по дадената тема са Италианската легенда, двете жития св. Наум, Пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Охридски, Краткото житие на св. Климент Охридски от Димитър Хоматиан, творбите на книжовниците от Златния век (на първо място “За буквите” от Черноризец Храбър) и др. Някои историци поставят под съмнение достоверността на Краткото Кирилово житие, поради доказано невярни твърдения като това, че Кирил е от български произход.
Библиографските прегледи показват, че на Кирило-Методиевото дело са посветени повече от 12 000 заглавия. В световната медиавистика съществува обособен дял, наречен кирилометодиевистика. От българска страна основни са трудовете на литературоведите Емил Георгиев, Петър Динеков, Велчо Велчев, Куйо Куев и др. Историческото значение на Кирило-Методиевата писменост е изследвано от Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Васил Гюзелев и др.
Създаването на славянската писменост е естествен резултат от трайното укрепване на славянските държави и от постепенното им приобщаване към християнската общност с нейните два центъра – Рим и Константинопол. Налагането на християнството като официална религия в славянските държави Великоморавия и България им създава обаче една сложна вътрешнополитическа обстановка, защото християнската религия и църковната организация са и път за проникване на чуждо културно, езиково и политическо влияние. Преграда в това отношение е извършването на християнското богослужение на славянски език и създаването на славянска книжнина, на чиято основа да се гради културния живот на държавата. Същевременно изнамирането и приложението на славянската писменост се явява част от политиката на Византийската империя спрямо Християнския Запад.
Създаването на славянската писменост е неразривно свързано с живота и дейността на Константин-Кирил и Методий. Двамата братя са родени в град Солун, в семейство на аристократи. Баща им Лъв е подстратег на Солунската тема и друнгарий на флота. Майка им се казва Мария и по всяка вероятност произхожда от солунските славяни. Въпросът за произхода на двамата братя не е категорично изяснен. Едни учени защитават гръцкия им произход, други – славянския, а трети считат, че Кирил и Методий са от старинен прабългарски род. Етническият им произход обаче не променя принадлежността им към византийската знат и съпричастността им с идеите на ромейската провиденциална мисия.
В началото на IХ в. Солун е вторият по големина и значение град в Империята. Той е духовен център със своя атмосфера и културен колорит, който оказва силно влияние в духовното развитие на двамата братя. В тази епоха Солун е заселен със многобройно славянско население, което дава основание да се твърди, че Кирил и Методий отрано са запознати със славянския език.
Данните за ранните години от живота на по-големият от братята – Методий, чието светско име не е известно, са твърде оскъдни. Знае е само, че е роден през 815 г. и на младини изпълнява длъжността архонт на област, населена със славяни някъде в Северна Гърция или Егейска Тракия. В началото на 50-те години на IХ в. (предполага се, че точната година е 851-а) Методий се отказва от светската служба, замонашава се и се оттегля в манастира “Св. Полихрон” в планината Олимп в Мала Азия.
Житията недвусмислено говорят, че Кирил (със светско име Константин) е по-даровит в книжовните занимания от брат си. Той е роден през 826 или 827 г. и още като юноша написва първото си литературно произведение – “Похвала на св. Григорий Назиански”. Неговите качества привличат вниманието на великия логотет Теоктист – по това време втория човек в Империята. Под негово покровителство Кирил, след като завършва първата степен на обучението си в Солун, постъпва в прочутата Магнаурска школа в Константинопол (вероятно годината е 843-а). Междувременно преди заминаването си написва още едно произведение – “Соломонова молитва”. Учители на Константин-Кирил в Магнаурската школа са високообразованите Лъв Математик (бивш митрополит на Солун и изобретател на механични съоръжения) и бъдещия патриарх Фотий. Тук Константин получава блестящо образование, за което свидетелства и неговото Житие, в което с възхищение се описва как той за кратко време изучава “и геометрията, и Омир… диалектиката и всички философски науки… и риториката, и астрономията, и аритметиката, и музиката, и всички други елински изкуства”. След завършването на школата на младия учен се предлага бляскава светска или дворцова кариера, но той отказва високите постове и приема монашеско подстрижение. Малко след това той постъпва като хартофилакс (библиотекар) в Патриаршеската библиотека при църквата “Св. София” с цел да продължи книжовните си занимания. През 850 г., по настояване на Фотий, Константин става преподавател по философия в Магнаурската школа, което, както и високата му начетеност, му спечелва прозвището “Философ”. Той става особено популярен сред възпитаниците на школата с диспута си през 847 г. срещу сваления вече иконоборчески патриарх Анис, в който той защитава блестящо източноправославната догматика.
Интелектуалните дарби на Константин привличат вниманието на византийските управници и през 855 г. те го пращат на отговорна дипломатическа мисия при сарацините (арабите) като помощник на бъдещия патриарх Фотий. В Багдат, по настояване на халифа Матусалим, Константин провежда диспут с мюсюлманските имами и защитава блестящо християнските догми без да засегне вярата им. Освен църковно-религиозен характер мисията в Багдатския халифат има и политическа насоченост – с помощта на Константин са освободени няколко хиляди византийски военнопленници.
След завръщането си от Багдат Константин се уединява “в безмълвие”, както пише в Пространното му житие, след което отива при своя брат Методий в манастира “Св. Полихрон” в планината Олимп. Тук двамата братя се отдават на книжовна дейност, като “беседвали само с книгите”. В “Пространното житие на Климент” се казва, че Кирил и Методий започват да превеждат книги на “български език” и събират малък кръг ученици около себе си.
Точната година, в която е завършена славянската азбука все още е предмет на дискусия. Приема се, че тя е 855-а по сведенията на Черноризец Храбър в неговото “Сказание за буквите”. Това обаче не означава, че тя е създадена само за няколкото месеца от 855 г., през които Кирил и Методий се събират в манастира “Полихрон”. До нейното създаване се стига след дългогодишен труд и по всяка вероятност в манастира братята само завършват започнатото отдавна начинание. Навярно неговото начало може да се търси още в годините, прекарани от Кирил в библиотеката на църквата “Св. София”, а дори и по-рано. Разбира се, съществуват и други теории, като например тази, че славянската азбуката е написана във времето от пристигането на моравското пратеничество в Константинопол (края на 862 г.) до заминаването на Кирил и Методий за Великоморавия през есента на 863 г. Тази хипотеза обаче е слабо застъпена от българските историци.
В духа на средновековната мистика главна роля за създаването на славянската азбука се отделя на Божията промисъл – в “Пространното житие на Методий” се разказва как Бог се явил и озарил започнатото дело.
Създадената от братята Кирил и Методий азбука е т.н. глаголица, чиято графичност се състои от комбинациите на трите основни за християнството знака – триъгълника, кръста и кръга – и наподобява гръцко минускулно (курсивно) писмо, усъвършенствано и изгладено към фонетиката на солунското наречие. В основата на Кирило-Методиевия славянски книжовен език е заложен диалектът на солунските славяни, който по тип е източнобългарски.
Съществува известен спор около твърдението, че азбуката, създадена от Кирил и Методий, е първата славянска писменост. Според Емил Георгиев първите славянски букви са създадени от Кирил Кападокийски през VII в., а според някои руски учени първите славянски писмена са т.н. “рашки букви”. И двете твърдения обаче са отхвърлени от съвременната славинистика.
Изключително важен се явява въпросът какво е отношението на Византия спрямо създаването на славянската писменост. В българската историография основните хипотези са свързани с имената на Иван Дуйчев и Димитър Ангелов.
В пределите на Византийската империя от няколко века живее значително славянско население, което обаче все още не може да се приобщи напълно към общността на ромеите поради тенденциите на българската външна политика към обединяване на всички славяни от Балканския полуостров в границите на България. Ето защо реализацията на процеса на приобщаване на славяните е основна цел на византийската политика спрямо славянското население на територията на Империята. Единственият начин за осъществяването му е християнизацията на това население. Според Иван Дуйчев византийската власт счита, че за да се превърне християнската религия във вътрешно убеждение на славяните, християнските проповеди и книги трябва да се четат на разбираем за тях език. Като се опира на някои сведения от “Пространното житие на Кирил”, Иван Дуйчев приема, че с подобни намерения още императорите Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) правят опит за изнамирането на славянска азбука. В този смисъл той изтъква, че Константин и Методий започват работа по създаването на славянска азбука в “Св. Полихрон” по инициатива на константинополския патриарх Фотий. В подкрепа на тази хипотеза могат да се разглеждат сведенията от определяното за легендарен извор “Кратко Кирилово житие”, в което се казва, че след като създава славянската азбука Константин покръства 54 000 славяни по р. Брегалница, като проповядва на славянски език с преведените вече книги.
Според Димитър Ангелов подобно гледище трудно може да бъде прието. Според него от политиката на Византия спрямо Великоморавия не трябва да се съди за отношението й към славяните в имперските й граници. Вярно е, че Константинопол позволява на арменци, сирийци, копти, грузинци да славят Христос на свой език. Но тези народи още от времето на Римската империя са част от “обществото на ромеите”, докато за Византия славяните винаги си остават варвари и опасни врагове. Според Димитър Ангелов на византийската власт е крайно чужда мисълта да подпомага някаква културна самоизява на славянските й поданици; точно обратното – целта е славяните да се претопят чрез проповедта на гръцки език, т.е. да бъдат погърчени. Димитър Ангелов посочва за доказателство на хипотезата си, че всички славяни в дн. Северна, Средна и Южна Гърция са погърчени.
Която и от двете хипотези да приемем, не трябва да пренебрегваме и личния мотив на Константин за изработването на славянската азбука. Според изворите тя е преди всичко негово дело, породено от загрижеността му славяните да слушат Словото Божие на разбираем език.
През 860 г. Кирил и Методий са натоварени с мисия в Херсон. В подготовката за нея Константин изучава еврейски език и превежда на гръцки осемте части на еврейската граматика. Със съдействието на херсонския епископ той открива мощите на раннохристиянския кръстител св. Климент Римски (92-161) и съставя слово за пренасяне на мощите му. Впоследствие Кирил ги отнася в Рим и те са положени в храма "Санта Мария Фатан”. От Херсон двамата братя отиват при хазарите и водят диспут с юдеите и привържениците на исляма. По-късно, въз основа на проведените диспути, Константин написва полемично произведение. От църковна гледна точка мисията няма почти никакъв успех – покръстени са едва около 200 хазари. Веднага след тази мисия братята изпълняват и мисия при аланите. За нея обаче данните са твърде оскъдни. Знае се само, че тя се провежда около гр. Фула, на Кримския полуостров, и завършва през 861 г.
След края на мисиите на североизток Константин докладва на император Михаил III (842-867) и се оттегля в църквата “Св. Апостоли” в Константинопол, като същевременно преподава в Магнаурската школа. Методий пък отказва на Фотий архиепископското място и става игумен в манастира “Св. Полихрон”.
През 863 г. Кирил и Методий са пратени на мисия във Великоморавия. Тя се явява последица от сложната политическа обстановка, в която се намира Европа в началото на 60-те години на IХ в. След провъзгласяването на франкския владетел Карл Велики (768-814) за император през 800 г. от папа Лъв III, отношенията между Римското папство и Константинополската патриаршия силно се изострят. Откритият конфликт настъпва, когато папа става амбициозния Николай I (858-867), а патриарх – не по-малко амбициозният Фотий (858-867; 877-886). Тъй като според папа Николай I Фотий е избран незаконно за патриарх, той го обявява за свален и дори го отлъчва от църквата. От своя страна, патриарх Фотий, подкрепян от византийската държавна власт, през 861 г. свиква църковен събор в Константинопол, който постановява, че изборът му е законен. Така основен катализатор на политическите интереси в Европа през 60-те години на IХ в. се явява антагонизмът между Константинополската патриаршия и Византийската империя, от една страна, а от друга – между Папството и Немското кралство.
По това време се изострят и отношенията между Немското кралство и Великоморавия. Великоморавският княз Ростислав (846-870) търси начин да намали влиянието на немското духовенство в страната си, което е проводник на политическите цели на Немското кралство. През 862 г. той иска от Византия проповедници, които да разпространяват Христовото учение на говоримия от народа му език. От Константинопол дават съгласието си, тъй като по този начин Великоморавия се откъсва от влиянието на главния византийски враг – Немското кралство. Така преплитането на държавническите цели на княз Ростислав и глобалните интереси на Византия води през есента на 863 г. до пристигането на Константин и Методий в столицата на Великоморавия – Велеград. Те отиват там след едногодишна подготовка, изразяваща се в превода на редица църковни книги.
Княз Ростислав създава необходимите условия за просветителската дейност на двамата братя и техните ученици. Константин и Методий донасят във Великоморавия преведените от гръцки на славянски основни богослужебни текстове. Открито е училище за подготовка на славянски духовници. Константин поставя началото на славянската литургия като заимства елементи от римското и византийското богослужение. Във Великоморавия братята остават 40 месеца, т.е. повече от три години. През цялото време отстраненото немско духовенство ги обвинява, че проповядват на “несвещен език”, позовавайки се на т. нар. триезична догма, според която християнството може да се проповядва само на трите свещени езика – латински, гръцки и еврейски.
През пролетта на 867 г. Константин и Методий, заедно със свои ученици, се отправят към Константинопол, за да получат указания за бъдещата си работа. По пътя обхватът на тяхната мисия се разширява в Блатненското княжество на княз Коцел (861-874). Тук братята остават 6 месеца и проповядват на славянски. Те успяват да обучат и 50 ученика.
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams
» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579
» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux
» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux
» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux
» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux
» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост
» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela
» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост