Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Християнството

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Християнството

    Писане  zay4e on Съб Дек 29, 2007 9:18 am

    Християнството (от гръцката дума christos - помазаник, “Месия”) се е зародило като една от сектите на юдаизма в І век от новата ера в Палестина. Това първоначално родство с юдаизма е изключително важно за разбирането корените на християнската религия - проявява се и в това, че първата част на библията, Стария завет - е свещена книга както за юдеите така и за християните (втората част от Библията - Новия завет, се признава само от християните и се явява за тях най-важната). Разпространявайки се сред евреите на Палестина и Средиземноморието, християнството още в първите десетилетия на своето съществуване завоюва привърженици и сред другите народи.

    Възникването и разпространението на християнството е станало в периода на дълбока криза на античната цивилизация и упадъка на основните и ценности. Християнската религия е привлякла много от разочаровалите се от римското обществено устройство. Тя предлага на своите привърженици пътя на вътрешното спасение: да избягат от разложения и греховен свят в себе си, вътре в собствената си личност, на грубите плътски удоволствия се противопоставя строгия аскетизъм, а на високомерието и тщеславието на силните на деня - съзнателно смирение и покорност, които ще бъдат възнаградени след настъпването на Царството Божие на земята.

    Обаче, още първите християнски общини са учели своите членове, да не мислят само за себе си, а и за съдбата на целия свят, да се молят не само за своето, но и за общото спасение. Още тогава се е проявил свойствения на християнството универсализъм: общини разхвърляни по огромното пространство на Римската империя усещали, независимо от това, своето единство. Членове на общините са ставали хора от най-различни националности. Новозаветния тезис "няма елини, няма юдеи" е провъзгласил равенството на всички вярващи пред Бога и е предопределил развитието на християнството като световна религия, не познаваща национални и езикови граници.

    Потребността от единение, от една страна, и доста широкото разпространение на християнството по света - от друга, са създали сред вярващите убеждението, че ако отделния християнин може да бъде слаб и несигурен в своята вяра, то обединението на християните в единно цяло обладава Светия Дух и Божията благодат.

    Следващата крачка в развитието на понятието "църква" (събрание - бел.прв.), станала идеята за нейната непогрешимост - могат да грешат отделните християни, но не и църквата. Обосновава се тезиса, че църквата е получила Светия Дух от самия Христос чрез апостолите, основали първите християнски общини. Започвайки от IV век, християнската църква периодично събира висшето духовенство на така наречените вселенски събори. На тези събори се е разработвала и утвърждавала системата на вероучението, формирали се се каноническите норми и богослужебните правила, определяли са се способи за борба с ересите. Първия вселенски събор, състоял се в Никея в 325 година, е приел християнския символ верую - кратко изложение на главните догмати, представляващи основата на вероучението.

    Християнството развива узрялата в юдаизма идея за единния Бог, обладателя на абсолютната благост, абсолютното знание и абсолютното могъщество. Всички същества и предмети се явяват негово творение, всичко е създадено със свободния акт на божествената воля. Два централни догмата на християнството говорят за триединството на Бога и боговъплъщението. Според първия, към вътрешния живот на Божеството имат отношение три "ипостаси" или лица: Отец (безначалното първо начало), Син или Логос (смислово-оформящия принцип), и Светия Дух (животворящия принцип). Синът се "ражда" от Отца, Светия Дух "произлиза" от Отца. При това и "раждането" и "излизането" не са във времето , тъй като всички лица на християнката Троица са съществували винаги - те са "предвечни" - и равни по достойнство - "равночестни".

    Човек, съгласно християнското учение, е направен "по образ и подобие" на Бога. Обаче грехопадението, извършено от първите хора, е разрушило богоподобието на човека, поставяйки му петното на първородния грях.

    Христос, приемайки мъченията на кръста и смъртта, "изкупил" хората, страдайки за целия човешки род. Затова християнството подчертава очистителната роля на страданията. Човек, ограничаващ своите желания и страсти: "приема своя кръст", той може да побеждава злото в себе си и в окръжаващия свят. С това, човек не само изпълнява Божиите заповеди, но и сам се преобразява и извършва възлизане към Бога, заставайки по-близо до него. В това е и предназначението на християнина, неговата отплата за саможертвата на Христос. С това разбиране за човека, е свързано характерното само за християнството, понятие "тайнство" - особено култово действие, призвано да въведе божественото в човека. Това са преди всичко - кръщение, причастие, изповед (покаяние), брак, освещаване на миро (елеосвещаване)

    Преследването на християнството в първите векове на неговото съществуване, е наложило дълбок отпечатък на неговия мироглед и дух. Лицата изтърпели заради своята вяра затвор и мъчения ("изповедници") или са били убити ("мъченици"), започнали са да ги почитат в християнството като свети мъченици. Изобщо идеалът на мъчениците е централен в християнската етика.

    Минало време. Условията през епохите и културите са променяли политико-идеологическия контекст на християнството, и това предизвикало ред църковни разцепления - схизми. В резултат на това са се появили съперничество между различните разновидности на християнството - "вероизповедания". Така през 311 год. християнството станало официално разрешено, а в края на четвърти век при император Константин - официална религия, намираща се под опеката на държавната власт. Но постепенното отслабване на Западната Римска империя, в края на краищата е довело до нейното разпадане. Това довело до увеличаване влиянието на римския епископ (папата), който взел на себе си функциите и на светски владетел. Още през V - VII век, по време на така наречените христологически спорове, изясняващи съотношението между божественото и човешкото начало в личността на Христос, от имперската църква са се отделили източните християни: монофисти и др. В 1054 год. станало разделението на православна и католическа църкви, в основата на този конфликт лежало разбирането за свещеността на държавата - византийската църква имала подчинено по отношение на държавата, а латинската църква се стремяла да подчини светската власт.

    След гибелта на Византия под натиска на турците-османлии през 1453 година, главна опора на православието се оказала Русия. Обаче и тук споровете около обредната практика в XVII век довело до разкол, в резултат на който, от православната църква се е отделило старообрядчеството.

    На запад идеологията и практиката на папството, предизвикали през средните векове все повече протести както от страна на светските върхове (особено германските императори), така и от низините (движения в Англия, хуситите в Чехия и др.). Към началото на XVI век този процес се оформил в движението Реформация.

    Ще разгледаме основните вероизповедални форми на християнството, образували се в процеса на историческото развитие на християнския свят.


    Православие - едно от трите основни направления на християнството - исторически оформила се като негово източно разклонение. То е разпространено най-вече в страните на Източна Европа, Близкия изток, на Балканите. Названието "православие" (от гръцката дума "ортодоксия") за първи път се среща в работите на християнките писатели през ІІ век. Богословските основи но православието се е оформили във Византия, където то е било господстваща религия през IV - VIII векове.

    Основа на вероучението е признато свещеното писание (Библията) и свещените предания (решенията на седемте Вселенски събора IV - VIII век, а също и трудовете на най-големите църковни авторитети, такива като Атанасий Александрийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Дамаскин, Йоан Златоуст). На тези бащи на църквата се паднало формирането на основните положения на вероучението.

    В Символ веруюто, прието на Никейския и Костантинополския вселенски събори, основите на вероучението са оформени в 12 части или члена:

    "Вярвам в единия Бог Отец, Вседержателя, Творецът на небето и земята, видим за всички и невидим. И в единия Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца преди всички векове. Свята, от Светлината, Божествената истина, от Бога истинна родена, несътворена и единосъщна с Отца, тя е цялата светлина. Заради нас, заради нашето спасение, слезе от небесата и въплътен от Светия Дух и Дева Мария, стана човек.

    Разпънат заради нас при Понтийския Пилат, страда и биде погребан. И възкръсна на третия ден, според писанията. И въздигна се на небесата и седна отдясно на Отца си. И навеки, със слава, съдят живи и мъртви. Неговото царство няма да има край. И в Духа Свят на Господа Животворящия, защото от Отца произлиза, защото на Отца и Сина се покланяме и славим, казват пророците. В името на Единната свята, съборна и Апостолска Църква.

    Изповядвам единно кръщение за избавление от греховете, очаквайки възкресение на мъртвите и живота на бъдещия век. Амин"

    В първия член се говори за Бога като творец на света - първия ипостас на Светата Троица.

    Във втория - за вярата в Сина Божий единородния - Исус Христос.

    В третия - това е догмата за боговъплъщението, съгласно който Исус Христос, оставайки Бог, заедно с това е станал човек, роден от дева Мария.

    Четвъртия член на Символ веруюто - е за страданието и смъртта на Исус Христос. Това е догмата на изкуплението.

    Петия - за възкресението на Исус Христос.

    В шестия се говори за телесното възнесение на Христос на небето.

    В седмия - за второто пришествие на Исус Христос на земята.

    Осмия член на Символ верую - за вярата в Светия Дух.

    В деветия - за отношението към църквата.

    В десетия - за тайнството Кръщение.

    В единайсетия - за бъдещото общо възкресение на мъртвите.

    В дванайсетия член - за вечния живот.

    В продължилото философското и теоретично развитие на християнството, не малка роля е изиграло учението на блажения Августин. На границата на пети век, той е проповядвал превъзходството на вярата над знанието. Действителността, според неговото учение е непостижима за човешкия ум, доколкото зад събитията и явленията се крие волята на всемогъщия Творец. В учението на Августин за предопределението се казва, че в сферата на "избраните" предопределени към спасение, може да влезе всеки, който се уповава на Бога. Защото вярата е критерия за предопределението.

    Важно място в православието заемат обредите-тайнства, по време на които, по учението на църквата, над вярващите слиза особена благодат. Църквата признава седем тайнства:

    Кръщение - тайнство, в което вярващия извършва трикратно потапяне във вода с призоваване на Бога-Отец, Син и Светия Дух и получава духовно новораждане.

    В тайнството миропомазване на вярващия се подават дарове на Светия Дух, възвръщащи и укрепващи в духовния живот.

    В тайнството причастие, вярващия опитва от Тялото и Кръвта Христови във вид на хляб и вино за Вечен Живот.

    Тайнството покаяние или изповедта - това е съзнаване на греховете свои пред свещеник, който дава опрощение от името на Исус Христос.

    Тайнството на свещеничеството се извършва чрез епископско ръкостискане при ръкополагането на едно или друго лице за свещенослужител. Право да извършва това тайнство има само епископ.

    В тайнството бракосъчетание, което се извършва в храма при венчаване, благословява съпружеския съюз между жениха и невестата.

    В тайнството елеосвещаване (сборуване) при намазване тялото на болен с елей се призовава Божията благодат, лекуваща душевна и телесна немощ.

    Покръстването на киевския княз Владимир и новгородския Добрин - това са първите стъпки в историята на християнизацията на цяла Русия. Широкото приемане на християнството е свързано с интензивното усвояване на северните територии в края на 18 век. На вълната на преселението, християнството се разпространява и утвърждава по територията на цяла Русия.

    Извънредно важен етап в православната история е и времето на живота и дейността на Сергий Радонежски. Подетия от него култ към Троицата станал един от главната социална идея, символ и знаме на националното сплотяване, учение за преустрояване на живота на нови нравствени начела.

    След победата на Куликовското поле, Русия бързо укрепнала икономически и политически. В 1448 год. Събора на руските архиереи, независимо от Константинопол, въздигнал на Московския митрополитски престол и на цяла Русия, резанския митрополит Йон. С това било поставено началото на автокефалията, самостоятелността на Руската църква.

    (Тук срещаме умишленото фалшифициране на историята - нищо не се споменава за ролята на България при установяване на християнството в Русия. Все пак първите християнски епископи в Русия са били българи, а не гърци. - бележка на преводача)

    Патриаршеството в Русия е установено при Борис Годунов. В 1589 година митрополит Йов става първия руски патриарх.

    Православната църква придава голямо значение на празниците и постите. Постенето, като правило, предхожда големите църковни празници. Същността на поста е "очистване и обновяване на човешката душа", подготовка за важните събития в религиозния живот. Големите многодневни пости в руското православие са четири: преди Великден, преди Петров ден, преди Успение Богородично и преди Рождество Христово.

    Първо място сред великите главни църковни празници заема Пасха (Великден). Към него имат отношение още 12 значителни празници на православието: Рождество Христово, Сретение (обрезание), Кръщение Господне (Йордановден), Преображение, Цветница, Възнесение Господне (Спасовден), Троица (петдесятница), Кръстовден, Благовещение, Рождество Богородично, Въведение в храма на Богородица, Успение Богородично.


    Другото най-голямо (наред с православието) направление на християнството е католицизма. Думата "католицизъм" означава всеобщ, вселенски.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Re: Християнството

    Писане  zay4e on Съб Дек 29, 2007 9:18 am

    Неговия произход - от неголямата римска християнска община, първи епископ на която, според преданието, е бил апостол Петър. Процесът на обособяване на католицизма в християнството е започнал още в III - V век, когато се натрупвали и задълбочавали икономическите, политически и културни различия между западната и източната част на Римската империя. Началото на разделението на християнската църква на католическа и православна, е в резултат на съперничеството между римските папи и константинополските патриарси за върховенството в християнския свят. Около 867 год. е извършено разделянето от папа Николай І и константинополския патриарх Фотий.

    Католицизма като едно от направленията на християнската религия признава нейните основни догми и обреди, но има ред особености във вероучението, в култа и в организацията.

    За основа на католическото вероучение, както и в цялото християнство, е прието Свещеното писание и Свещеното предание. Обаче, за разлика от православната църква, католическата счита за Свещено предание не само постановленията на първите седем Вселенски събора, а и всички последвали, а освен това и папските послания и постановления.

    Организацията на католическата църква се отличава със строга централизация.

    Римския папа е глава на тази църква. Той определя доктрината и въпросите на вярата и морала. Неговата власт е над решенията на Вселенските събори.

    Централизацията на католическата църква е създала принципа на догматическото развитие, изразяващ се , в частност, в правото на нетрадиционното тълкуване на вероучението. В Символ верую, признавано от православната църква, в догмата за Троицата е казано, че Светия Дух произлиза от Бога-Отец. Католическия догмат провъзгласява, че Светия Дух произлиза и от Отца и от Сина.

    Оформило се е и своеобразно учение за ролята на църквата за спасението. Смята се , че основата на спасението е вярата и добрите дела. Църквата, по учението на католицизма (в православието това го няма) е притежателка на съкровищница от добри дела, сътворени от Исус Христос, Богородица, светците и благочестивите християни. Църквата има право да се разпорежда с тази съкровищница, да заделя част от нея за този, който се нуждае от нея, т.е. да опрощава греховете и да дарява прошка на каещите се. От тук произлиза учението за индулгенциите - опрощение на греховете за пари или за някакви заслуги към църквата. От тук са правилата за молитви за умрелите и правото на папата да съкращава срока за пребиваването в чистилището.

    Догмата за чистилището (междинно място между рая и ада) го има само в католическото вероучение. Душите на грешниците, на тези, на които не тежат прекалено големи - смъртни - грехове, горят там в очистващ огън (възможно е, този символически образ да е мъките от гузната съвест и разкаянието), а след това получават достъп в рая. Срокът на пребиваване в чистилището може да бъде съкратен с добри дела ( молитви, пожертвования за църквата), които извършват в памет на умрелия неговите роднини и близки на земята.

    Учението за чистилището се е появило още в първи век. Православната и протестански църкви отхвърлят учението за чистилището. Освен това, за разлика от православното вероучение, в католическото има такива догмати като: непогрешимостта на папата - приет на първия Ватикански събор през 1870 год., за непорочното зачатие на Дева Мария - провъзгласен в 1854 год. Особеното внимание на западната църква към Богородица е изразен и чрез факта, че през 1950 год папа Пий ХІІ е въвел догмата за телесното възнесение на Дева Мария.

    Католическото вероучение, както и православното, признава седем тайнства, но разбирането на тези тайнства не съвпадат в някои детайли. Причастието се извършва с не квасен хляб ( при православните с квасен). За миряните е допустимо причастието да се дава както с хляб и вино, така и само с хляб. При извършването на тайнството кръщение поръсват с вода , а не топят в купела.

    Миропомазването (конфирмация) се извършва при навършване на 7 - 8 години, а не в бебешката възраст. При това детето получава още едно име, което си избира само, а заедно с името си избира светец, идеите и постъпките на когото желае да следва съзнателно. По този начин, извършването на този обред, трябва да служи за укрепване на вярата.

    В православието, обет за безбрачие дава само черното духовенство (монасите) За католиците безбрачието (целибат), установено от папа Григорий VІІ, е задължително за цялото духовенство.

    Центърът на култа е храма. Готическия стил на архитектурата, разпространил се в Европа в края на средновековието е способствал доста за развитието и укрепването на католическата църква. Важен елемент от култа са празниците, а също постите, регламентиращи бита и начина на живот на вярващите.

    Постът в навечерието на Рождество Христово при католиците се нарича адвент. Той започва в първата неделя след деня на свети Андрей - 30 ноември. Рождество Христово е най-тържествения празник. Той се отбелязва с три богослужения: в полунощ, на зазоряване и през деня, което символизира рождението на Христос в лоното на Отца, от Богородица и в душата на вярващия. В този ден в храмовете се поставят ясли с фигура на младенеца Христос за поклонение.

    По католическата йерархия има три степени на свещеничеството: дякон, свещеник (кюре, патер, ксендз), епископ. Епископа го назначава папата. Папата се избира от кардиналската колегия, с преобладаващо мнозинство от най-малко 2/3 плюс един глас, при тайно гласуване.

    На ІІ Ватикански събор (през 1962 - 1965 години) е започнал процеса аджорнаменто - обновяване и осъвременяване на всички страни на църковния живот. Най-напред това е засегнало традицията на богослужението. Например, отказ от латински език като задължителен при извършване на службите.


    Историята на протестантството започва с Мартин Лютер, който първи скъсал с католическата църква, и е формулирал и отстоявал основите на протестантската църква. Те са основани на възможността за непосредствена връзка на човек с Бога. Бунтът на Лютер против духовната и светска власт, неговите изказвания против индулгенциите, против претенциите на католическото духовенство да контролира вярата, съвестта и правото на посредник между хората и Бог,били приети от обществото много остро.

    Същността на протестантството се заключава в следното: божествената благодат се дава без посредничеството на църквата. Спасението на човека е в резултат на неговата лична вяра в изкупителната жертва на Христос. Миряните не се отелят от духовенството - свещеността се разпространява над всички вярващи.

    От тайнствата се признават кръщението и причастието. Вярващите не се подчиняват на римския папа. Богослужението се състои от проповеди, съвместни молитви и пеенето на псалми. Протестантите не признават култа към Богородица, чистилището, отхвърлят монашеството, кръстното знамение, свещеническите дрехи, иконите. В Библията се казва: "Праведния живее чрез своята вяра". Тази идея е легнала в основата на формулираните от Лютер главни принципи на Реформацията. Той ги е записал във вид на 95 тезиса. Те са написани на северната врата на църквата в замъка Витенберг. Ето някои от тези тезиси:

    Христос провъзгласявайки: "Покайте се, защото приближава царството небесно", свидетелства, че живота на вярващите от начало до край трябва да бъде непрестанно покаяние.

    Покаянието не се състои само в изповедта пред свещеника. (В първите четири тезиса Лютер посочва, че истинското покаяние е продължителен процес, а не еднократно действие.)

    Папата може да отменя само тези наказания, които е наложил по своя воля или на основание църковния устав... (И пояснява, че никакви небесни наказания не може да отменя църквата.)

    Каноните на покаянието ( т.е. постановлението, какви епитими или наказания да бъдат налагани на каещите се) се установяват само за живите. (В този и в няколко следващи тезиса се отхвърля властта на папата над чистилището.)

    Не е по Христос учението, в което се казва, че не е необходимо покаяние за тези, които са си купили индулгенции за спасение на душите. На истински каещите се, Господ дава прошка на греховете и освобождение от вечните мъки, на което разкаялия се може да разчита и без папска грамота. (В няколко тезиса Лютер подчертава, че християнин, който наистина се разкайва "не ще го постигне небесно наказание".)

    Истинското, неподправено съкровище на църквата е свещеното Евангелие, на славата и благодатта Божии. (Лютер разяснява, че съществуването на "съкровищници от добри дела" е изгодно само на богатите, а не на бедните, че тези съкровища трябва да достигат до грешника, не по милостта на папата. Желанието да се умилостиви Бог с такива средства, той нарича илюзия.)

    Истинския християнин гори от желание да последва Христос. Не в разрешителната грамота, а в чистосърдечното разкаяние е пътя към спасението.

    Тезисите са обнародвани на 31 октомври 1517 год. и този ден е станал празник на протестантството.

    Друг голям представител на Реформацията е Жан Калвин (1509 - 1564).

    Неговия главен труд "Наставление в християнската вяра", публикуван в 1536 година, когато протестантството се е установило вече като учение, е станал основа на ново религиозно направление - калвинизма. За разлика от деятелите на раната Реформация, за Калвин, център на вниманието не са Евангелията, а Стария завет. Калвин е развил учение за абсолютното предопределение, по което всички хора, съгласно непознаваемата божествена воля, се делят на избрани и осъдени. Нито с вярата, нито с "добите дела", човек може да промени нещо в своята съдба, избраните са определени за спасение, отхвърлените - за вечни мъки. Учението за предопределението се основава на факта, че Христос също е бил предопределен от Бог да страда заради нашите грехове.

    Последователите на протестантските църкви с калвинистка ориентация (калвинисти или реформатори) са имали широко влияние в Шотландия, Холандия, в северна Германия, Франция, Англия.

    Основополагащ принцип в следващото направление - конгрегационистите (от лат. - съединение) е пълната вероизповедна и организационна автономия на всяка конгрегация. Те са строги пуритани. За разлика от калвинистите, привличат за проповядване всички миряни. Проповядват принципа на мирния и религиозен колективизъм, затова смятат, че благодатта е насочена към цялата община. Учението за предопределението и за непогрешимостта на Библията не са особено важни за тях, както за калвинистите. Конгргационализма се разпространява в Англия и нейните бивши колонии.

    Пресвитерианите (от гр. най-стар) са умерени пуритани. Парламента на Шотландия е вземал решение да направи това учение общодържавно в 1592 година.

    На чело на общината стои - презвитер, който се избира от членовете на общината. Общините се обединяват в съюзи, местни и държавни. Обреда се състои в молитва, проповеди на презвитера, пеене на псалми. Литургията е отменена, не се чете нито "Символ верую", нито "Отче наш". За празници се смятат само почивните дни.

    Англиканската църква е държавната религия на Англия. В 1534 год., след скъсването на месната католическа църква с Рим, английският парламент обевява крал Хенри VІІІ за глава на църквата, т.е. църквата станала подчинена на кралската власт. В средата на ХVІ век е било въведено богослужение на английски език, отменени са постите, иззети са иконите, престанало да бъде задължително безбрачието за духовенството. Прието било учението на "средния път", т.е. било избрано нещо средно между католицизма и континенталния протестантизъм. Основите на англиканското вероучение са отразени в "Книга за общите молитви".

    Най-голямо по броя на последователите протестантско учение е баптизма (от гръцки - до потопя във вода, кръщение с вода) се е появил през 70-те години на ХІХ век. Последователите на това учение провеждат кръщение само на възрастни хора. "Никой не може да избере вяра за човека, в това число и родителите. Човек трябва да приеме вярата съзнателно." - основен постулат на баптистите и християните-евангелисти. Богослужението при тях е максимално опростено и се състои от религиозно песнопение, молитви и проповеди. Евангелистите запазват четири обреда: кръщение (само за възрастни), причастие във вид на хляборазчупване, брак и ръкополагане на свещениците. Кръстът за евангелистите е символ за почитане.

    Движението на адвентистите (от лат. - пришествие) се родило през 30-те години на ХХ век в САЩ, в периода на жестока икономическа криза и масова безработица. В такава ситуация, предсказанието за второто пришествие на Христос, се възприемало като спасение.

    Това са основните черти на историята на протестанството.

    Причините за разкола на църквите са многочислени и сложни. Но въпреки това, може да се твърди, че главната причина за разкола е човешкия грях, нетърпимостта, неуважението към човешката свобода.

    Днес ръководителите на западните и източните църкви се стремят да преодолеят пагубните последствия от многовековната вражда. Например, в 1964 год. Папа Римски Павел VІ и контантинополския патриарх Атиногор, тържествено отменили взаимните проклятия, произнесени от представителите на двете Църкви през ХІ век. Положено е начало на преодоляването на греховното разделение на западните и източни християни.

    Още по-рано, в началото на ХХ век, е започнало разпространението на така нареченото екуменическо движение (от гръцки "ейкумена" - вселена". Днес, това движение се осъществява най-вече в рамките на Световния Съвет на Църквите (ССЦ). Активен член на ССЦ се явява нашата Руска Православна Църква. Единството на църквите е преди всичко осъзнаване на факта, че всички християни четат едно Евангелие, че всички са Негови ученици и, накрая, че всички хора са деца на Единния Бог, Небесния Отец. Затова християните трябва да се стремят да съединят всичко най-добро, събрано от всяка една Църква. "По какво ще позная, че вие сте мои ученици, - по любовта между вас" е казвал Христос


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

      В момента е: Пон Дек 10, 2018 11:04 pm