Humor

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyПон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyСъб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyСъб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyСъб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyСъб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyСъб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyВто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyВто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 EmptyСря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


2 posters

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Сря Дек 12, 2007 1:43 am

    Лос Гласярес

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24350_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24354_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24359_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24356_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24357_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24358_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24360_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24355_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24361_big
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Photo_4950_pic_24351_big


    Национален парк Лос Гласярес е пример за невероятна природна красота, с извисяващи се скалисти планини и множество ледени глетчери включително и езеро Аржентино, дълго 160 км.

    На запад парка включва голяма част от снежните Анди, а на изток сухата Патагонска степ.

    Името му идва от глетчерите, които образуват втората по големина континентална заледена площ след Антарктика. Парка включва 47 големи глетчера и 200 по-малки.

    Снимки: UNESCO


    Последната промяна е направена от на Сря Дек 12, 2007 1:58 am; мнението е било променяно общо 1 път
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Сря Дек 12, 2007 1:46 am

    Пустинята Атакама – най-сухото място на земята

    ]Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 112_1

    Атакама - най-голямата климатична пустиня в света, образувана под въздействието на морското течение „Ел Ниньо" или „Перуанско течение". В по-голямата част на пустинята, валежите са изключително явление, а средния дъждовен цикъл е ... 10 години!?

    Намира се в Чили, на 650 км от столицата Сантиаго, от Тихоокеанското крайбрежие до Андите. Средната й ширина е около 150 км. а дължината й е около 1000 км.

    Ландшафтът прилича на пейзажа на луната. На практика там няма никаква растителност, а в някои части не е падал дъжд от 400 години. Централната и част е толкова суха, че предметите остават . Могат да се видят останки от петроглифи от примитивни хора.

    Пустинята е богата на полезни изкопаеми. Тук се добиват мед и нитрати.

    Една от забележителностите в тази пустиня са гейзерите Татио. Намират се сравнително близо до градчето Педро де Атакама. Недалеч е и Лунната долина в която могат да се видят каньони и впечатляващи скални образувания.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:13 am

    Величествената и вечна Алхамбра

    Тук се срещнали културите на християни, евреи и мюсюлмани

    През ХI в. Бадис, синът на Хабус, построил в Гранада първия арабски дворец. Разцветът на ислямската архитектура обаче започнал чак когато андалуските султани създали фееричните градини край безчетните градски фонтани, захранвани от водите на реки, идващи откъм планината. През 1238 г. Мохамед бен Юсуф бен Наср завзел окончателно Гранада и основал там династията на Насридите. Бен Наср се заселил на покрития с гъсти гори източен хълм Алкасаба, където започнал строежа на дворец крепост върху останки от берберската крепост Ал Касба.Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 467030c

    Николай Генов
    Бен Наср искал да има свой "Рай на земята" - нечувано предизвикателство към догмите на мюсюлманската религия, граничещо със светотатство. Така бил заложен първият камък на Алхамбра, която след 7 века знаменитият Льо Корбюзие определя като "най-превъзходната игра на обемите" в света на архитектурата. По времето на Мохамед бен Наср Гранадското кралство се простирало на 400 км по Средиземноморското крайбрежие на Коста дел Сол до гибралтарските Херкулесови стълбове.
    Името дошло от арабската дума "ал амбра" - червената. Защото Алхамбра се издига на върха на Серро де ла Сабика (Червеният хълм). Строежът трябвало да покрие площ от 13 хектара на фона на вечните снегове на третата по височина европейска планина Сиера Невада - там, където река Хенил се влива в Даро, преди заедно да стигнат морето след 80 км. В Алхамбра се срещнали културите на християни, евреи и мюсюлмани. Колкото и парадоксално да звучи, този изумителен паметник невинаги е бил оценяван по достойнство. Но днес специалистите изтъкват сходството на концепцията от ХIII и ХIV в. с най-напредничавата съвременна архитектура - в планировката на сградите, в интегрирането на градините и околния пейзаж като съществен елемент от комплекса.
    Гранада е един от най-темпераментните испански градове. Непрекъснато огласян от китарен звън, от кастанетите и токовете на танцуващите фламенко. Гранада тъне сред аромат на цветя, огласяна от ромон на фонтани. Неслучайно е била любима на великия Федерико Гарсия Лорка. Градът, в който открили първия мюсюлмански университет в Европа, станал последният арабски град на Испания, а провинцията - последното мавританско кралство на Пиренейския полуостров. Днес Алхамбра е почти единственият запазен дворец от "Приказките от 1001 нощ".
    На 2 януари 1492 г. Абу Абдалах, последният Насрид, хвърлил прощален поглед към Алхамбра и предал градските ключове на Фердинанд II Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска. Същата година кралицата дала накитите си на Христофор Колумб, за да финансира експедицията му към Новия свят.
    Поразени от красотата на мюсюлманската архитектура, католическите крале не само запазили Алхамбра, но и възложили на специално поканени арабски майстори нейната реставрация. Единствената чужда намеса била построяването на близкия францискански манастир и превръщането на дворцовата джамия в християнски храм. Най-драстичните промени в комплекса били извършени в началото на ХVI в., когато придворният архитект на Карл V разрушил няколко от дворцовите сгради и ги престроил в италиански дух. През 1812 г. французите взривили няколко от кулите на крепостта. Големи щети нанесло и земетресението през 1821 г.
    Днес, когато Алхамбра е под закрилата на
    ЮНЕСКО от 1994 г., в старинния близък квартал са поканени да се заселят мюсюлмански семейства. Това е начин да бъде подсилен автентичният вид на града. Но тази диея има и противници, които говорят за ново мавърско-ислямско нашествие.
    Комплексът се състои от шест части - палата на Насридите, Дворецът на Карл V, градините Хенералифе, Рауда, Медина и крепостта Алкасаба. Някога Алхамбра е имала 30 кули, днес повечето са в руини. Разходката из този свят на чудесата отнема цял ден. Не пропускайте обаче да си запазите ред, защото в разгара на туристическия сезон напливът е неистов и мнозина не успяват да влязат вътре. Най-удобната резервация днес става по Internet.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:13 am

    Ангкор Ват, Камбоджа

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Angkor



    Ангкор е област в Югоизточна Азия, на територията на днешна Камбоджа. По време на Кхмерската империя той е център на държавата и от този период са останали много архитектурни паметници като религиозния комплекс Ангкор Ват и старата столица Ангкор Том.

    Ангкор е било местоположението на поредица столични градове на Кхмерската империя за периода от 9ти до 15ти век от новата ера. Техните руини се намират сред гори и обработваеми площи в северната част на Голямото езеро (Тонел Сап), близо до днешния Сием Рип, Камбоджа, и са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Храмовете в областта на Ангкор са над хиляда, като варират от невзрачни купчини тухли и отломъци, разпръснати из оризовите полета, до величествения Ангкор Ват, за който се твърди, че е най-големият религиозен момумен в света. Много от храмовете на Ангкор са реставрирани и заедно образуват главната колекция от примери за кхмерската архитектура. Всяка година те са посещавани от над един милион туристи.

    През 1860г. френският естествоизпитател Анри Муо изследва джунглите в Камбоджа, Югоизточна Азия. Той попада на необичайна група древни постройки, скрита под плетеницата от пълзящи растения и корени на дървета. Археолози започват работа на мястото и скоро откриват изгубения свят на кхмерския народ. Сградите били част от великата столица Ангкор Том, която датира от приблизително 1200г. Недалеч от юг Муо забелязал храм. Описва го като "по-огромен от всичко, което сме наследили от Гърция и Рим". Ангкор Ват (което означава "храм") бил по-малко погълнат от джунглата и все пак били необходими години усилена работа, за да бъде почистен от заобикалящата го растителност.

    Районът който включва храм Ангкор Ват, представлява най-големият религиозен комплекс на земята с площта си от 163 хектара. Храмът бил основан през 1150г. във връзка с погребението на Суряварман II. Той бил владетел на кхмерите и изповядвал индуизъм. Проявявал особена почит към бога Виншну, в чиято чест бил издигнат храмът и на когото бил посветен. Петте кули от пясъчник на Акгор Ват символизират върховете на планината Меру, център на Вселената според индуистката митология. Бил заграден с външна стена, дълга 3,5 км и ров. Имал три дълги правоъгълни галерии, издигнати една над друга, тераси, много прекрасни статуи и барелефи.

    В по-късни времена внушителният храм се превръща в център на будитската религия и привлича много поклонници, но в периода около 1430г. е изоставен след нападенията на тайвански племена от юг. Днес около 90 процента от населението на Камбоджа е от кхмерски произход, а Ангкор Ват се превърнал в символ на древната култура на страната. Славата на храма като едно от чудесата на света привлича повече от милион туристи всяка година. Но за съжаление тези туристи могат да причинят повече щети на комплекса, като само се разхождат из него, отколкото джунглата някога е била в състояние да направи.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:14 am

    Петра, Йордания

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Petra



    Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
    На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство.
    Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).
    С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
    През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
    Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Petra2
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:15 am

    Христос Спасител - Рио де Жанейро, Бразилия
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Hristos


    Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града.
    Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:15 am

    Мачу Пикчу, Перу

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Machupikchu Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:16 am

    Чичен Итца, Мексико

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Chiceniza
    Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.
    Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.
    Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.
    Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.
    Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:17 am

    Тадж Махал, Индия

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Taj Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

    Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

    Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:17 am

    Акрополисът в Атина, Гърция
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Akropolis


    Мястото, на което е разположена Атина, е било обитавано още в началото на ІІІ хилядолетие. Акрополът, скалист и стръмен хълм, издигащ се на около 80 м над равнината, бил най-рано обитаваната част. През микенската епоха там се намирали царският дворец и местата, определени за извършване на култове на боговете-покровители. През ХІІІ в. бил укрепен с дебела стена с девет врати, наречена Пелазгикон. От края на Х в. най-високото плато било запазено само за светилища. Там били издигани последователно много храмове на богиня Атина до 480 г.-, когато първият Пантенон, още незавършен, бил опожарен от Ксеркс с всички дарения и паметници на светилището. Темистокъл възстановил северната страна с материал от разрушените постройки, а Кимон - южната и източната стена . Истинският си блясък атинският Акрополът получил благодарение на голямото строителство, предприето от Перикъл. Партенонът бил строен от 447 до 432 г. от Иктин, Каликрат и Фидий; това е храм в дорийск и стил, обграден от всчики страни с колони (периптер) - по 8 на късите и 17 на дългите страни, изцяло от пентеликски мрамор, с входно предверие, главна зала (цела) с вътрешна колонада, задно предверие (опистодом), от което се влизало в зала с 4 колони, която е същинския Партенон. Храмът бил строен по прецизно разработен план и оформен с богата скулптурна украса: външен фриз (надколоните) в дорийски стил със скулптирани метопи (представящи на юг Кентавромахията, на изток - Гигантомахията, на запад - Амазономахията, а на Север - сцени от превземането на Троя), вътрешен фриз на стената зад колоните в йонийски стил (шествие по време на Големите Панатенеи и събрание на боговете); на източния фронтон е представено раждането на богиня Атина, на западния - спорът между Атина и Посейдон заради властта над Атика. Култовата статуя в хризелефантинна техника (от злато и слонова кост), творба на Фидий, била поставена през 438 г. Пропилеите били построени от Мнезикъл от 437 до 432 г.; те се състоят от централен ко рпус, а на двете фасади има по 6 колони, отгоре с фронтони; корпусът е разделен на две части от напречна стена с 5 врати. Западната част има вътре два реда по 3 юнийски колони (по посока на Свещения път към петте врати); на север е Пинакотеката - зала за картини; на юг един обикновен вестибюл е водел към храма на Атина Нике. Този малък храм в йонийски стил с по едно предверие с по 4 колони напредната и задната страна бил украсен с фриз и е построен към 425 г. непрестъпната скала, на която той се издига, е имала по края мраморна балистрада, украсена с фигури на Нике. В 421 г. била цапочната работата по храма в йонийски стил на Атина Полиада и посейдон-Ерехтей - Ерехтейонът. По причини от религиозен характер планът е сложен, тъй като всъщност постройката е била едновременно светилище на богиня Атина, светилище по Посейдон-Ерехтей на запад, с изход на север под голямо предверие, през което се е излизало също в Пандрозиона, лоджия, чийто покрив се подържа от 6 кариатиди и чието предназначение е неизвестно. Пред западната стена са се намирали светилището на Пандроза, свещеното маслиново дърво и олтарът на Зевс Херкейос. Вляво от Свещения път са се намирали оброчните дарения, между които статуите на Атина Промахос и на Лемиоската Атина от Фидий. По склоновете на Акропола имало много светилища: на север - пещерата на нимфите и Пан, светилищата на Аполон Хюпакрайос, на Агалаура (дъщеря на Кекропс), на Афродита, на юг - светилището на Дионис Елевтерий с храм от времето на Пивистрат, друг, построен след Никиевия мир, и театърът, първоначално от дърво, после от камък. На изток от театъра е Одеонът на Перикъл. На запад, малко по нависоко, е било разположено светилището на Асклепий.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:18 am

    Аламбра - Гранада, Испания
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Alambra
    Перлата на Гранада, дворецът Аламбра, който се извисява над нея, е основна притегателна точка за туристите. От ранни зори, когато градът още не се е събудил, пред входа му се вие дълга опашка.

    В превод от арабски Аламбра означава “червената крепост”. Комплексът се състои от шест части – палата Насарите, Дворецът на Карл V, градините Хенералите, Рауда, Медина и крепостта Алкасаба. Всяка от тях има своите средства на въздействие, които спират дъха на посетителите. От арабската архитектура в стил „Приказки от 1001 нощи” на палата Насарите, която прави стени и тавани да изглеждат като везани, през впечатляващия испански ренесанс на двореца на Карл V и внушителната сурова хубост на Алкасаба до градините Хенералите, създадени едновременно за наслада и умиротворение на сетивата. Търсеното и открито въздействие на светлината в Аламбра, водата, лееща се в тих, галещ слуха ромон, прохладната сянка на палмите в горещите летни дни, градините с фонтани и разнообразни растителни видове, способстват описанието на двореца като „рая на земята” да не звучи пресилено.

    Съществуването и прелестта на Аламбра стават достояние на света и благодарение на американския писател Уошингтън Ървинг, който е прекарал продължителен период в нея и през 1832 г. написва едноименния си роман. Oще един любопитен факт – тук, през 1492 г., кралица Исабел дава бижутата си на Христофор Колумб, за да финансира плаването му, довело до откриването на Америка.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:19 am

    Статуите на Великденските острови, Чили
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Statuite Великденския остров или Рапа Нуи, е едно от най-удивителните кътчета на земята. Разположен е в южната част на Тихия океан на около 3600км западно от крайбрежието на Чили. На стража на малкия остров, осеян от угаснали вулкани, бдят гигантски глави, издялани от камък. От хълмистия пейзаж се взират почти хиляда глави, чийто произход е забулен в тайни.
    В периода между 1500г. пр.Хр. и 1200 г. островите в Южния Пасифик били населени от народите на Полинезия, които водят произхода си от Югоизточна Азия. Те пътували в канута с платна и вили умели навигатори. Великденският остров бил най-източната точка от пътешествията им и навярно е бил достигнат, още през 400 година. Първите европейци, открили острова, били холандците. Това станало в неделя, на Великден през 1772г.
    Най-вероятно странните статуи на Великденския остров, наречени моаи, са били исечени от островитяните в периода около 1000 и 1600г. Някои моаи, които се отличават с благородни лица с гърбави носове и удължени меки части на ушите, са подренени в редици върху церемониални каменни платформи, наречени аху. Други носят на главите си пикау, цилиндрични каменни "шапки", първоначално боядисани в тъмночервено. Трети пък имат ръце с дълги пръсти, скръстени през корема им, а много се отличават с дълбоките очни кухини, за които археолозите предполагат, че са били запълвани с корали.
    Тежестта на статуите може да достигне 84 тона, а някои се извисяват на височина 11 метра. Вероятно представляват вождовете предци. Вярвало се, че притежават огромна духовна сила. Дялането, преместванео и издигането на моаи трябва да е изисквало квалифициран труд продължение на много, много години. Засега се открити 900 моаи, като някои са в легнало положение, а други са изправени наново. Около 600 лежат още недовършени главно в каменоломит, където ги изработвали.
    Склоновете на Рано Рараку са осеяни с моаи, втренчилипоглед в едно неизвестно минало. Процъфтяващата култура на Великденския остров започва бързо да запада след 1600г. Някои историци са на мнение, че островитяните са изсекли прекалено много дървета и са унищожили околната среда, която ги изхранвала. Други смятат, че опадъкът се дължи на жестоките битки между родовете за оскъдните ресурси. През XIX век островът бил сполетян от друга беда. Търговци на роби отвлекли 35 процента от населението му да работи черен труд или да прислужва в Перу.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:19 am

    Света София - Истанбул, Турция
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Svsofya



    Света София или Църквата на Пресветата Мъдрост (на гръцки: Αγία Σοφία, турски: Ayasofya) е бивша престолна църква на Византийската империя в Константинопол (дн. Истанбул), превърната в джамия от османските завоеватели през 1453 г. След 1934 е превърната в музей. Построена е само за 5 г. (532-537 г. сл. Хр.). Счита се за най-яркия пример за византийска архитектура и поради размера си и архитектурните и инженерни постижения е една от най-великите сгради на Античността.

    На мястото на днешната Св. София е имало църква още от времето на император Константин I, започната през 325 г. Горяла е няколко пъти, като последно е разрушена по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника през 532 г. Още същата година започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни архитектиИсидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя за цел много амбициозен план, чиято цел е да създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 години под зоркия контрол на самия Юстиниaн. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована или със златни мозайки или със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са днонесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ е изпразнил имперската хазна и по модерни изчисления тя все още е най-скъпата сграда в света. са избрани

    При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. се смята, че Юстиниан е изрекъл думите „Соломон, аз те надминах“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. Св. София е най-голямата църква в света в продължение на почти 1000 години и все още е 4-та по площ в света.

    Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 563, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван. След нашествието на кръстоносците през 1204 църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В преиода на Латинската империя (1204-1261 г.), в църквата се е изпълнявал католическият обред. След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във вътрешността и биват направени малки промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този преиод е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка и първите халифи. Счита се, че този ремонт е унищожил много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан.

    През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:20 am

    Храмът Киомизу - Киото, Япония

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Kiumizo
    В Киото, старата столица на Япония и може би най-богатия на исторически ценности град на страната, се намират най-старите храмове - Киомизу. Те представляват комплекс от тридесетина постройки, чието изграждане е започнало в края на периода Нара през 778 година. Повечето от тях са дървени, поради което са били многократно разрушавани и опожарявани през вековете, за да бъдат изградени отново през 1633 година от известния шогун Токугава Иемицу, управлявал в началото на периода Едо.

    Легендата разказва, че мястото за изграждане на храма е било намерено от будисткия свещеник Енчин от града Нара, също древна столица на страната, намиращ се недалече от Киото. Търсейки изворите на реката Йодо, той попада на района в планината Отова, където се намира днес храмът. Чистата вода на водопада край изворите, който сега се намира недалече от основната сграда, е дала и името на Киомизудера (мизу на японски означава вода).

    Основната сграда на храма, Хондо, е национално съкровище със своите дървени балкони и неповторим покрив с наклони в няколко посоки. От терасата се разкрива панорамна гледка към планинската околност и към града в ниската й част. Представата за ефирност и летеж се подсилва от няколкоетажната дървена конструкция, върху която е стъпала сградата, за да се компенсира стръмния наклон на терена. Във вътрешността на сградата е разположен религиозен олтар, състоящ се от множество култови фигури на будистката митология. Най-важна от тях е фигурата на Бога с 11 лица.

    Друга забележителна постройка от комплекса е порталната врата Ниомон, която се охранява от две дървени четириметрови фигури, известни като Кралете Дева или още Диамантените воини. От тях идва и името на самия портал (мон значи врата на японски език). Такива врати са характерни за повечето японски храмове и ще бъдат срещани и по-нататък в нашите пътеписни разкази. Те служат като символично преддверие към религиозния комплекс, което напомня на отделна сграда заради покрива над самата врата.

    Триетажната пагода Санджуното е най-голямата от своя вид в Япония и съдържа образ на Великото слънце Буда. Пагодата е друга съставна част на всеки будистки храм, представляваща дървена постройка, чийто брой на етажите се определя от броя на покривите по височината на конструкцията.

    Към атракциите на комплекса принадлежи и Камъкът на влюбените. Той трябва да бъде достигнат от посетителя от няколко крачки разстояние, което се изминава със затворени очи. Любовните желания ще бъдат изпълнени, ако пристъпвайки туристът попадне точно на камъка. Тази представа се подсилва и от магазинчетата за сувенири на територията на храма, които продават съответни амулети на влюбените, талисмани за здраве, за успешно вземане на изпитите.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:20 am

    Тимбукту, Мали
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Timbuktu

    Тимбукту е в Западна Африка, в държавата Мали. Често казват, че е на брега на р. Нигер, но всъщност е разположен на 20 км северно от водата. И не е остров, както мнозина са убедени, нито пък е измислено, митично място.
    Твърди се, че издигнатите от кал и глина джамии са вдъхновявали самия Гауди.
    Тимбукту има славна история на град, пресичан от пътищата на керваните, свързващи Западна Африка с търговци от цяла Северна Африка и оттам с Европа. На Стария континент името Тимбукту винаги е било метафора за екзотични, далечни земи, а разказите за африканския град, златните му дворци и високите кули са възбуждали въображението в късното Средновековие. Легендите разказват как император Манса Муса през 1324 г. тръгнал на поклонение към Мека с хиляди хора от Тимбукту през Кайро. Когато спрял в Кайро да посети султана, Муса ми дарил толкова много злато, че всички заговорили за несметните богатства на Тимбукту.
    Древното селище има огромен принос не само за развитието на ислямската, но и за световната цивилизация. Още преди XIV в. Тимбукту се превръща в книжовен център, където са писани и преписвани десетки книги, а през XV в. възниква и ислямски университет, в който освен Корана са изучавани и редица светски дисциплини. Хрониките разказват за над 20 000 студенти накуп в 180 медресета. В библиотеките са се пазели хиляди ценни ръкописи, част от които са в световните музеи, част - в Мали и други африкански държави. Ислямска пословица казва: "Солта идва от север, златото - от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта - от Тимбукту".
    Градът възниква като сезонно номадско поселище през X век. Постепенно се разраства, тъй като лежи на сахарския път на златото, слоновата кост, робите и солта - преминаващи с кервани или натоварени на лодки по р. Нигер. Легендите за огромното богатство на Тимбукту привличат европейски изследователи към Африка. През 1512 г. Лео Африканус пише: "Богатият крал на Тимбукту има много палати и златни скиптри... Той винаги имаше на разположение 3000 конници, както и много лекари, съдии, свещеници и други образовани хора, които изцяло живеят на разноски на краля..." През 1450 г. населението на града надвишава 100 000 души, като четвърт от тях са учени. През 1591 г. Тимбукту е превзет от добре въоръжена наемна войска, пратена от султана на Мароко. През 1593 г. учените са арестувани, обвинени, че не са лоялни към Мароко, някои от тях избити, а други - пратени в изгнание. Мароканските войски не са в състояние и да опазят града от набези на различни племена. Градът запада. През 1824 г. Географското общество в Париж предлага награда от 10 000 франка на този, който успее да достигне Тимбукту и се върне с информация за него. Шотландецът Скот Гордън Лаинг успява да влезе в града, но е убит. Успешна е мисията на французина Рене Кайле, който пътува сам и предрешен като мюсюлманин. За свое удивление, вместо блестящи златни дворци пътешественикът открил бедност и полуразрушени глинени къщи. През 1894 г. Тимбукту е завзет от французите, които частично го възстановяват. През 1960 г. става част от независимата република Мали.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:21 am

    Кремъл/Съборът "Свети Василий" - Москва
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Kremal
    Приказната красота и духовната мощ на храма Покров Богородичен (Св. Василий Блажени) в Москва неведнъж са се превръщали в смъртна заплаха за него, но той успява да оцелее чудотворно през всичките превратности на руската история. Повече от четири века църквата с деветте червени кули с разноцветни лукоподобни шапки край Кремъл краси Червения площад. Легендата разказва, че Наполеон бил така впечатлен от Св. Василий Блажени, че искал да го демонтира и отнесе със себе си в Париж. И тъй като нямало как да осъществи желанието си, при изтеглянето на французите от Москва наредил църквата да бъде унищожена. Французите натъпкали храма с барут, запалили фитилите, но ненадейно чудотворен дъжд се излял и предотвратил експлозията.

    В началото на XX век църквата за малко да стане жертва на атеизма на болшевиките. През 1918 г. комунистите застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. През 30-те години Лазар Каганович, близък съратник на Сталин и отговорник за реконструкцията на Червения площад, предлага храмът Св. Василий Блажени да бъде съборен, за да се отвори място на площада за официалните паради. Сталин отхвърля идеята. По-късно той решил все пак да събори храма. Замислите му били предотвратени благодарение на куража на архитекта и поклонник на руската култура Барановски. Когато му заповядали да подготви църквата за разрушаване, той категорично отказал и заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата на храма. По неясна причина Сталин пак се отказал да разруши Св. Василий Блажени, но пък пратил Барановски в затвора за 5 г. До края на комунистическата епоха църквата е музей.

    Храмът е построен в средата на XVI в. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на Казанското ханство, владяно от част от бившата Златна орда на монголите. Щурмът на Казан, завършил с победа за Русия, е започнал на 1 октомври 1552 г. - на празника Покров Богородичен. Две години по-късно на Червения площад започнало строителството на храма и продължило до 1561 г. В началото тук се издигала църквата Света Троица, където на 2 август 1951 г. бил погребан любимият на русите градски юродив светец Василий Блажени, който всъщност дал неофициалното име на храма. Василий имал дарбата на пророкува, още 16-годишен се отдал на Бога и подложил тялото си на жестоки лишения. С предсказанията си се прочул в цяла Русия. Самият Иван Грозни го тачел и посещавал. През 1588 г. се разнесла мълвата, че на гроба на светеца стават чудеса, и патриархът обявил 2 август за Ден на чудотвореца Василий.

    Легендата гласи, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. Гробът на Василий днес е в една от 9-те кули на църквата (преместен там през 1588 г.). Има и още една легенда - че като видял красивия храм, Иван Грозни наредил да ослепят майстора му, за да не може никога повече да сътвори нещо толкова красиво.

    Архитектурата на църквата почива на дълбок религиозен символизъм - идеята за Новия Йерусалим - Небесното Царство, описано в Откровението на Йоан. Осемте кули са разположени около централна и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл. Осмия ден, след сътворението на света в седем дни, символизира вечността.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:22 am

    Операта в Сидни, Австралия


    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Sydney

    Повече от 30 години след като емблематичната за Сидни сграда на операта бе официално открита през 1973 г., архитектът й Йорт Утсон получи най-престижната награда за архитектура в света Pritzker за творението си. Журито определи скулптурната каскада, която сякаш плува в пристанището, за една от емблематичните сгради на ХХ век, която доказва, че в архитектурата няма невъзможни неща. Датчанинът Утсон посвещава 9 години от живота си на операта, разположена в пристанището на Сидни до също така прочутия мост Харбър Бридж. Конкурсът за сградата събира 233 проекта. Строежът по проекта на Утсон започва през март 1959 г. През 1966 г. датчанинът напуска шумно, след като няколко подкрепяни от правителството архитекти решават да променят проектирания интериор, за да спестят пари. Още 7 години след това операта се довършва. Сметката е 52 млн. долара - сума, която надхвърля 14 пъти планирания бюджет. Утсон така и не отива в Сидни да види завършеното си творение. Идеите му за вътрешния дизайн на някои от залите обаче все пак са приложени в началото на XXI век. Днес блестящите бели ветрила на ръба на залива са запазената марка на Сидни. Макар че според Утсон първата му идея била не за ветрила, а за обелки от портокал, но конструктивните особености наложили промяната. Хиляди туристи, които въобще не се интересуват от опера, се тълпят всеки ден просто да видят сградата. Тя подслонява австралийската опера, градския театър и градския симфоничен оркестър и е безспорен културен център на Сидни. Операта има около 1000 помещения, които включват 2 големи зали за оперни спектакли и концерти, 5 театрални, 5 репетиционни, 4 ресторанта, 6 бара и безчет магазинчета за сувенири. Покривите са конструирани от 1 056 000 глазирани бели гранитни керемиди, внесени от Швеция. На 20 октомври 1973 г. операта е открита от кралица Елизабет II - с фойерверки и изпълнение на 9-ата симфония на Бетовен.
    След почти 33 години, през март 2006 г., британската кралица отново бе в австралийската столица, за да открие ново крило на операта, построено така, че да пропуска светлината в комплекса и да открива за посетителите изглед към пристанището на Сидни. 45-метровият пасаж е първото ново допълнение към екстериора на сградата и също е по проект на Йорн Утсон. Над 80-годишният архитект отново не идва на откриването - вместо него присъства синът му. През 1997 г. френският човек-паяк Алайн Робът, използвайки само краката и ръцете си, без предпазни въжета успява да се покатери по стените до покривите. През 2000 г., по времето на олимпийските игри в Сидни, австралийската плувкиня Саманта Райли издигна олимпийския огън от върха на сградата на операта. Някои от състезанията се проведоха край прочутата сграда. Охраната на операта бе увеличена значително заради опасенията, че може да стане обект на терористични атаки, след като австралийското правителство подкрепи нахлуването в Ирак. Мерките за сигурност не попречиха на двама противници на войната да се изкачат на най-високото ветрило и да напишат с плътни червени букви NO WAR. Двамата - Дейвид Бургес и Уин Саундърс, са арестувани и осъдени през януари 2004 г. на 9 месеца затвор и трябваше да платят 151 000 долара - сметката за почистването на фасадата. В края на 2005 г. австралийските власти съобщиха, че са арестували 15 заподозрени атентатори и са предотвратили подготвян от тях мащабен терористичен акт в страната, като целите им били Операта и Харбър Бридж в Сидни, както и гарите и борсата в Мелбърн.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:26 am

    Версайски дворец

    Версайският дворец (наричан накратко Версай) е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в градчето Версай във Франция.
    Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен на югозапад от Париж, тясно свързан с живота и владичеството на Луи XIV — краля Слънце. Построяването му било назначено от самият крал през 1661 г. с главен архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-стар малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.

    Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г. , при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.

    След построяването му кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.

    През 19-20 век век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

    Версайският дворец отдавна се е наложил като съвършенната „монархическа обител”. Той е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, присъща на един от най-знаменитите крале в историята – Луи XIV. Още от дете Луи XIII е запленен от тази, тогава обрасла с храсталаци местност в близост до столицата. Той избира малко възвишение с вятърна мелница на върха в старото село Версай. На запад неголямата долина всъщност е безплодна местност, напоявана от потоците на платото Сатори, осеяна с храсталаци, дървета и блата. Тя обаче граничи с гъсти гори и е много богата на най-различни видове дивеч. Запален ловец, Луи XIII поръчва да бъде изграден скромен павильон, който се разширява и след 1630 г. се превърща в малък замък, където кралят намира покой и усамотение.
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Versaille-Spalniata-na-Kralia
    Спалнята на краля във Версай


    Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младият крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи – оформена е оста изток-запад в преспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Склупторните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

    До този момент суверенът почти не правил промени по замъкът. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра – единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимоста и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 година. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и вече се чувства липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект проектира галерията с огледалата. У Луи XIV постепенно се заражда идеята да превърне Версай в седалище на правителството. През май 1682 година това става факт. Завършено е огромното южно крило, предназначено за апартаментите на кралското семейство. Симетрично е построено северното крило, както и крилата за министрите, помещенията за обслужващия персонал и конюшните. Параклисът е последен етап от строителните работи при управлението на Луи XIV. Построеният по заповед на краля Лебедов фонтан бил основно променен през 1671 г. и се превърнал във Фонтана на Аполон. На него богът седи в колесница, в която са впрегнати четири огнени коня. Скулптурната композиция е от олово със златно покритие. От онова време са запазени описанията на празненства, при които пълнели с вино езерата, включително и това, в което плавали действащи макета на 17 известни от историята кораби. Паркът, разположен върху 101 хектара е забележителен с множеството си фонтани, със склупторните творби на Ф. Жирардон и др. За 1400-те водни съоръжения в целия комплекс, украсени с 400 скулптури, били изхарчени огромни средства.
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 VersaiilesKapelata
    Капелата във Версайския дворец

    След смъртта на Луи XIV през 1715 година наследникът му възлага на архитект Жак-Анж Габриел да надстрои в северното крило разкошен придворен оперен театър с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на овалната зала с приказна акустика и позлатени резби е от трицветен мрамор. За съжаление използвали я само в изключителни случаи, защото се осветявала от 10 000 свещи в 14 кристални полилея -съкрушителен лукс за държавната хазна. Кралят Слънце имал в двореца си Огледална галерия дълга 73 и висока 13 м. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай се минава през Залата на мира или Залата на войната. Във Версайският дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 PalaisDeVersaille
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:29 am

    Глинена армия, Китай

    Глинена армия охранява първия китайски император 2200 години


    Редица западни анализатори още от времето на Ричард Никсън обичат да наричат Китай “колос на глинени нозе”. Всъщност Китай е единствената държава в света, която някога е имала истинска цяла армия, направена от глина.

    През 1974 г. селянин, който копае кладенец край Линтон, недалеч от древната столица и източен край на древния Път на коприната, а сега 5-милионен град Сиан, попада на човешки глинени фигури в реален ръст. В началото откритието го стряска поради суеверието, че носи нещастие. Той обаче веднага съобщава на властите. Така случайно е открита една от най-големите туристически атракции в света глинената армия на първия китайски император, основател на династията Цин, основател на обединената китайска държава и неин кръстник. Откритието на китайския селянин осигурява поминък на десетки хиляди китайци археологическата находка се превръща в една от най-посещаваните туристически атракции в света. ЮНЕСКО я обявява за осмото чудо на света.

    Пострадал от историческото откритие се оказва единствено самият му откривател. Държавата конфискува земята, която той обработва дотогава, и основава огромна туристическа зона с музей на глинената армия, всякакви удобства за туристите и огромен базар, където се продава всичко от сувенири до храна и напитки. Неблагополучният собственик на земята сам се превръща в експонат и като препитание му остава да седи край музея на глинената армия и вече полусляп, да подписва за туристите лъскавите брошури с изгледи от глинените катакомби.

    Историята на създаването на единствената в света керамична армия е свързана с времето преди 2200 години, когато в древен Китай се случват много неща за първи път. Князът на едно от шестте държавни образувания на територията на по-сетнешен Китай за първи път си поставя за цел не просто да надделее над преките си съседи, но да ги обедини в по-голяма държава заедно със своето княжество Цин. Така за първи път през 221 г. пр.Хр. седемте китайски княжества са обединени в едно и възниква първата централизирана феодална държава в света. Тя се оглавява от княза на Цин, който приема титлата “шихуан” (първи император) и наистина става първият император на огромната нова държава. От названието на новооснованата династия Цин и идва името, с което Китай става известен в Европа Шин на френски, Чина на испански. Първият император поставя началото и на единствения градеж на Земята, който се вижда от Космоса Великата китайска стена, като мобилизира за нейното издигане половин милион войници и работници.

    Вероятно на големите държавнически заслуги на основателя и единствен представител на династията Цин и на основното средство, с което те са осъществени военната сила, се дължи и необичайният паметник. Така възниква огромната армия от глина, която 2200 години мълчаливо охранява под земята подстъпите към намиращия се на 1,6 км мавзолей на императора Цин. Целият погребален комплекс се строи в продължение на 39 години от над 750 000 души. Неговата тайна се съхранява толкова дълго, защото първият император, който не се отличавал с кротък нрав, е избил или наредил заедно с него да бъдат погребани и всички архитекти и надзиратели, които са знаели твърде много за местонахождението и съдържанието на вечния му дом. Столетия наред след това се носят легенди за подземния му мавзолей, пълен със злато, скъпоценни камъни и всякакви други богатства.

    Погребана е и създадената от хиляди майстори глинена армия. В 3 огромни подземни помещения, разделени на 11 коридора, са строени 6000 войници, офицери и генерали в пълно бойно облекло и снаряжение, разположени на обща площ от 22 000 квадратни метра. Фигурите са в бойни редици, изправени върху тухлена основа и разделени от пръстени стени. От всички страни на помещенията една верига войници, обърнати с лице навън, представляват охраната на армията. След като глинената войска е разположена в изкопаните за целта подземни коридори, те са покрити с широки дървени дъски, върху които са застлани рогозки и са затрупани с пръст.

    Откриването на глинената армия кара историците да преразгледат мнението си за китайската керамична техника отпреди 2000 години. Фигурите, които тежат от 100 до над 300 килограма, са изпечени при много високи температури между 950 1050 градуса по Целзий, за да им се придаде якост. Главите, ръцете и телата са кухи, но краката са от плътна глина, за да се постигне устойчивост. В същото време те са и забележителни произведения на изкуството. Нито един войник или офицер не повтаря по лице, телосложение, облекло, прическа или поза друг. Всяка фигура е от глина, като ръцете и главите са изработвани и изпичани отделно при по-висока температура, след което са прикрепвани към телата и целите фигури са били боядисани в реални цветове с бои от естествен произход. Според археолозите, отделно са изработвани и основните части на лицата, които им придават индивидуалност носове, уши, бради и прически, и са закрепвани върху главите преди изпичането. Също отделно са правени и индивидуализиращи детайли от облеклото като обувки, колани, ризници. Името на грънчаря, изработил всяка отделна фигура, е изписано върху крака, дрехата или ризницата на войника. Освен пешите воини находката съдържа и 40 колесници с 32 коня. За съжаление, повечето от колесниците са били от дърво и са отдавна изгнили. Запазени са обаче 2 цели колесници, излети от бронз. При конете е използвана подобна техника, както и при човешките фигури.Общият брой на армията на Цин отговаря приблизително на две съвременни натовски бригади.

    Така първият китайски император увековечава името си не само с военните и държавническите си постижения, но и със създаването на уникален исторически и културен паметник.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:31 am

    Ефес Библиотека - Турция

    Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страна на морето.

    История

    Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.

    До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.

    В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес ("Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? // Деяния на апостолите 19,35), както и с "Посланието на апостол Павел към ефесяните". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви ("До ангела на ефеската църква" // Откровението на Йоан 2,1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.

    През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. «разбойнически» събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г. , малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Бизко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).

    Археология

    Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. "къщи на склона" (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.



    Австрийски археолози проведоха реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 в. беше реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като «черга от парчета». След голямото земетресение беше нужно, някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра, да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.

    Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), станаха притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установи за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо бе известно до сега само от старогръцки храмове. Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във Виенския дворец Хофбург. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките. Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Celsus-Bibliothek
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:33 am

    Кьолнска катедрала

    Кьолнската катедрала "Свети Петър и Света Мария" е една от най-известните готически катедрали. Строителство и трае от 1248 до 1437 г., както и, през един по-късен етап, от 1842 до 1880 г. От 1880 до 1884 кьолнската катедрала със своите 157 м. е най-високата сграда в света. Днес тя е втората по височина църква в Германия (след катедралата в Улм). Централен храм на римокатолическата Кьолнската архиепископска епархия.

    Построена е на мястото на старата, каролингска катедрала на града, осветена през 873 г., която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя. През 1164 г. Кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел триумфално влиза с реликвите на Светите влъхви в Кьолн, които преди това се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд фон Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този начин императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му осигурил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е изготвен специален саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като пазител на реликвите Кьолн придобива висок ранг в западнохристиянския свят. През 1248 година, когато архиепископа на Кьолн Конрад фон Хохщаден поставя първия камък в основите на подобаваща се за прочутите реликви катедрала, започва един от най-дългите строежи в европейското строителство, завършен през 1880 г.

    През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана е годишно от милиони вярващи и туристи от цял свят, и е един от символите на средновековната сакрална архитектура.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:37 am

    Лувър

    Лувърът (на френски: Louvre) се намира в Париж, столицата на Франция, и е един от най-големите и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на Париж, между Сена и Риволи. За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793, по време на Френската революция.
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 250px-Louvre_inner_court



    Сграда

    Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срежу набезите на викингите. Шарл V го превръща в дворец, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под залата на Кариатидите.

    Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.

    При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.


    Музей

    Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

    Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си.

    Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.

    Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.

    Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археоложки, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.

    Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида на И. М. Пей. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворено отново за посещения през 1989 г.
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Paris-07-0825-MR
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:38 am

    Наклонена кула в Пиза

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Leaning_Tower_of_Pisa

    Наклонената кула в Пиза е отделно стояща камбанария на катедралата в град Пиза, Италия. Намира се на Площада на чудесата (Кампо де Мираколи).Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството през 1173 тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Към 2006 наклонът е около 13°. Височината на кулата е 55,86 m от терена до по-ниската страна и 56,70 m до по-високата страна. Теглото ѝ е 14 500 тона.

    Строителството е спряно за около 90 години. Когато строежа продължава кулата започва да променя посоката на наклона от север на юг. Формата на кулата е банановидна, а отклонението от основата е 5.5 м. На теория по всички закони на физиката отдавна трябва да е паднала. При всеки опит да се намали наклонът и да бъде укрепена се нанасят все по-големи щети.

    През 2007 г. успешно е намалено отклонението при върха с 45 cm до положението от 1838 г. чрез проект, ръководен от специалисти по земна механика, на стойност 20 млн. долара, с отнемане на 70 тона почва от северната ѝ страна и поставянето на баласт и метални тросове.[1]

    След реставрацията посетителите могат да виждат разликите между мраморните и варовиковите надстроявания.
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:40 am

    Платото Наска

    ГИГАНТСКИ ИЗОБРАЖЕНИЯ

    Предиоколо 2000 години малко проучена Южноамериканска цивилизация създала в перуанското пустинно плато Наска множество гигантски загадъчни изображения. Червеникавата пустинна повърхност е набраздена с над 100 изображения на растения и животни, геометрични фигури и непонятни, несвързани помежду си прави линии. Въпреки множеството хипотези, предназначението им не е изяснено и остава истинска загадка. Това най-голямо графично произведение в света обхваща площ от 520 кв. км. на територията на Перу, между Андите и Тихия океан. Съществуването на загадъчните изображения било неизвестно до 20-те години на ХХ-тия век, когато били открити след случаен полет над тях. Едва след 1940 год. германският археолог Мария Райхер се заема сериозно с изучаването им. Тя посветила целия си останал живот, за да систематизира и описва изображенията, опитвайки се да изясни смисъла им.
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Nasca019_mini

    Загадъчните рисунки
    Всички рисунки са изпълнени посредством един и същ способ - повърхностния червеникав слой на пустинята се изстъргвал до появяването на лежащия под него бледо-жълтеникав пласт. Това се правело ръчно. Темите на изображенията може да се разделят в две категории:
    В едната влизат рисунките на различни растения, фигури на животни и птици, както и непонятни същества (човек с глава на сова и птица с невероятно дълга шия, приличаща на змия);
    В другата категория са геометрични фигури и линии, някои от които са успоредни като трамвайни релси.
    На някои места линиите са прокарани върху изображенията на растения и животни, което доказва, че първоначално са били направени изображенията. Линиите са идеално прави, което предполага, че при изработването им са били използвани помощни средства (жалони?). Но дори това да е така, остава загадка, как рисуващият е можел да се придържа толкова точно към замисъла и да постигне наистина перфектно прави линии на толкова големи разстояния. Според д-р Мария Райхе, всички тези линии и изображения предствляват "най-голямата астрономическа книга на света". Тя смята, че те показвали разположението на звездите и съзвездията в различните периоди на годината и се използвали от древните обитатели на Наска за определяне точното време за оран, сеитба и други важни етапи на земеделския цикъл. Нищо обаче не обяснява защо е било нужно изображенията да са с такива гигантски размери. Добре известно е, че те могат да бъдат разгледани само, ако се погледнат от въздуха. Фигурата "колибри" е с дължина 50 метра, "паякът" - 46 метра, "кондорът" е почти 120 метра, а "гущерът" е цели 188 метра. Някои геометрични фигури са образувани от линии с дължина повече от 8 километра. Съкрушителен удар на астрономическото обяснение на изображенията нанесъл Джералд Хокинс. Фиксирайки ориентацията на всички линии и трапецоиди, пресичащи определен участък на платото и сравнявайки тези данни с точките на изгрев и залез на Слънцето, Луната и някои ярки звезди в ключеви сезони на годината, Хокинс достигнал до извода, че изображенията на Наска нямат никакво отношение към астрономията. Според него ориентирането на линиите било съвсвем случайно.Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Naska20055_maxi

    Загадката остава неразрешена
    Все пак, какво представляват тези загадъчни фигури и линии? Изображенията мълчат, въпросите остават. Много от изследователите, занимаващи се с тази загадка, са на мнение, че това не е дело на хората, тъй като дрвните обитатели на тези земи, не са разполагали с технически възможности за това. Даже някои изчислили,че за да изготвят тези рисунки и линии, при използване на инструментите, с които са разполагали в онези времена, би трябвало да продължават да правят това до днес. Не са малко и изследователите, които предполагат, че древните времвна платото Наска било посещавано от представители на извънземнив цивилизации. Те смятат също така, че това място е една от тайнствените точки на земята, проводник на космическа енергия. Интересно е мнението на Алберт Айнщайн, посетил тези места през 30-те години на миналия век. Ето какво казва великият учен: "Най-прекрасно е това, че можем да изпитаме това усещане за тайна. Тя е източник на всяко истинско изкуство и цялата наука. Този, който никога не е изпитал това чувство, който не умее да спре и се замисли, обхванат от възторг, той прилича на мъртвец със затворени очи". Привържениците на теорията, че изображенията на Наска са предназначени за извънземни посетители, привеждат още един довод. На Тихоокеанското крайбрежие на Перу, на един от склоновете на Андите, в близост до малкото селище Паракас, има едно гиганско изображение на тризъбец ("Канделабър"). Ако се проследи по въздуха посоката, която сочи, ще се отзовем над платото Наска. Кому е бил нужен този указател в онези древни времена?
    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Nasca126_mini Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 Nazcacandelabra_mini
    zay4e
    zay4e
    Admin
    Admin


    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  zay4e Чет Дек 13, 2007 4:42 am

    Панамски канал

    Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия ) - Page 3 200px-Fgfgh


    Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка.

    Той е с дължина 81,6 км., дълбочина 12,5 м., широчина 150 м и е съоръжен с 3 двойки шлюзове. От 1914 г. до 1999 г., каналът е контролиран от САЩ, а след това – от САЩ и Панама.

    Първата документирана идея за построяването на канала е отправена до крал Карл V през 1524 г.

    Строителството на канала се започва от Франция през 1879 г. През 1902 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт се отказва от идеята за строителство на канал в Ниагара и приема плана за продължаване на строителството на Панамския канал. През 1903 г. е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено през 1914 г.

    Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара, което е еквивалентно на над 400 милиарда долара сега. По време на строителството са загубили живота си 5609 работници.

    Панамският канал е открит през 1920 г. Поради редуцирания трафик на кораби от Европа след Първата световна война, броят на преминалите през канала кораби е намален през първите години. След 1924 г., обаче, трафикът се увеличава и през канала преминават 5000 кораба.

    През 1936 и 1955 г. са подписани договори, които уточняват условията за експлоатация на канала и на зоната около него.

    През 1977 г. се подписва договор от американския президент Джими Картър и панамското правителство на генерал Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама.

    Sponsored content


    ;} Re: Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

    Писане  Sponsored content

      Similar topics

      -

      В момента е: Чет Мар 28, 2024 4:34 am