Да научим нещо повече за света! ( Енциклопедия )

Магдебургска катедрала



Магдебургската катедрала (на немски Magdeburger Dom), официално наричана Катедрала на Свети Екатерина и Мавриций, е първата готическа катедрала в Германия и, с височина от 104 м, е най-високата катедрала в бившата Източна Германия. Тя се намира в Магдебург, столицата на провинция Саксония-Анхалт, и в нея е погребан император Отон Велики.

Първата църква, построена на мястото на катедралата през 937, е абатство, посветено на Свети Мавриций. Днешната катедрала е строена в продължение на 300 години, започвайки от 1209, като шпиловете са завършени едва през 1520. Въпреки че е неколкократно ограбвана, Магдебургската катедрала е богата на произведения на изкуството от антики до модерно изкуство.

История

По-ранна сграда



Гробът на Отон I, император на Свещената Римска империяПървата църква, основана на 21 септември 937 на мястото на снешната катедрала е абатство, наречено Свети Мавриций (Санкт Мориц) и финансирано от император Отон I Велики. Той иска да демонстрира политическото си могъщество след успешната битка при Лехфелд през 955 и поръчва разширението на сградата още преди коронацията си като император на 2 февруари 962. Освен това, за да затвърди претенцията си на наследник на императора на Westromisches Reich, той придобива голям брой антики, например колоните, използвани в строителството на църквата. Много от тях по-късно са използвани в строителството на втората църква след 1209. Първоначалната сграда най-вероятно има един неф с четири крила, ширина от 41 м и дължина от 80 м. Височината се оценява на 60 м.

Съпругата на Отон, кралица Едита, е погребана в църквата след смъртта си през 946. Сградата е разширена през 955 и се превръща в катедрала. През 968 император Отон I избира Магдебург за седалище на архидиоцез с Адалберт фон Трир като архиепископ, въпреки че градът няма централно разположение, а е на източната граница на владенията му. С това той подчертава намерението си за разширение на държавата и разпространение на християнството на изток. Плановете му не успяват, тъй като той умира през 973 в Мемблен. Император Отон е погребан в катедралата при своята съпруга.

Цялата катедрала Свети Мавриций е разрушена от пожар на Велики петък 1207. Оцелява само южното крило на галерията. Архиепископът Албрехт II фон Кефернбург решава да разруши останалите стени и да построи напълно нова катедрала, въпреки нежеланието на хората в Магдебург. Точното разположение на старата църква дълго време остава неизвестно, но през май 2003 са открити основи на сграда с дължина 80 м и ширина 41 м. Страта крипта е разкопана и е отворена за посещения.

Площадът пред катедралата, понякога наричан Нов пазар (Neuer Markt), е заеман от императорски дворец (Kaiserpfalz), също разрушен през 1207. Материал от развалините му е използван в строителството на новата катедрала. Вероятните останки на двореца са разкопани през 1960-те.


Строителство на сегашната сграда



Свети Мавриций в МагдебургАрхиепископ Албрехт II фон Кефернбург решава да построи напълно нова катедрала. Той е много образован за времето си, учи във Франция и Италия и познава новата готическа архитектура, възникнала във Франция, но все още напълно непозната в Германия. Така той решава да построи новата катедрала в новия френски стил, но строителите не познават стила и напредват бавно в усвояването му. Строителството на хора започва през 1209, две години след пожара, разрушил предишната църква, но той все още е до голяма степен в романски стил. Първоначално са използвани романски кръстовидни сводове, комбинирани с готически ключов камък, който не е необходим в кръстовидните сводове.

Готическото влияние се засилва особено между 1235 и 1260 при архиепископ Вилбранд. Тъй като в течение на триста години строителството е ръководено от различни хора, често са правени промени в първоначалния проект и размерът на катедралата е силно увеличен. Жителите на Магдебург не винаги са доволни от това, тъй като трябва да плащат за строителството. В някои случаи вече готови стени и колони са събаряни, за да задоволят изискванията на поредния ръководител.

Строителството спира през 1274. През 1325 архиепископ Бурхард III фон Шраплау е убит от жителите на града, заради прекомерните данъци. Според фолклорни предания особено недоволство предизвиква данъка върху бирата. След тези събития Магдебург е анатемосан и строителството на църкавата продължава едва след като градът прави изкупително дарение от пет олтара. Новият архиепископ Ото фон Хесен успява да завърши интериора и официално открива църквата през 1363 с продължили цяла седмица празненства. По това време катедралата вече е посветена не само на Свети Мавриций, но и на Света Екатерина.

През 1360 строителството отново е спряно и незавършените части са временно покрити. Работата се подновява едва през 1477 при архиепископ Ернст фон Захсен, когато са построени двете кули. Те са направени от Бастиан Биндер, единственият майстор-строител на катедралата, чието име се е запазило до днес. Катедралата е окончателно завършена през 1520 с поставянето на орнаментален кръст на северната кула.


Лутер, шведите и Наполеон


Три от петте мъдри девици, показващи своята радост
Три от петте неразумни девици, показващи своята скръбНа 31 октомври 1517 Мартин Лутер поставя своите 95 тезиса на вратата на катедралата на Витенберг, поставяйки начало на Реформацията. През 1524 Лутер проповядва и в Магдебург, след което някои по-малки църкви в града преминават към протестантството. Непопулярността на архиепископ Албрехт фон Бранденбург допринася за засилването на реформистите. След неговата смърт в Майнц през 1545 не е посочен негов наследник. Магдебург се превръща в един от водещите центрове на Реформацията и е обявен извън закона от императора. Католическата църква премества съкровището на катедралата за съхранение в Ашафенбург, но през Тридесетгодишната война то е ограбено от шведите. Свещениците в катедралата също преминават към протестантството и на първата неделя от коледните пости през 1567 там е отслужена първата протестантска литургия.

В хода на Тридесетгодишната война (1618–1648) градът е опустошен при т.нар. разграбване на Магдебург, като едва 4000 граждани оцеляват, укривайки се в катедралата. Главният свещеник Райнхард Бейкс се моли на колене пред граф Тили за живота на хората си. Катедралата оцелява след опожаряването на града и отново става католическа. След изтеглянето от града на католическите сили на Тили, обаче, катедралата е напълно ограбена и цветните стъклописи са унищожени. 20 000 жители на Магдебург загиват във войната и при нейния край градът има население от едва 400 души. Магдебург става част от Бранденбург и е превърнат в голяма крепост.

През 1806 Магдебург е отстъпен на Наполеон и катедралата е използвана като склад и конюшня. Окупацията продължава до 1814 и между 1826 и 1834 Фридрих Вилхелм III финансира наложителната реконструкция на сградата. Всички витражи са заменени през 1900.

Водопадът Виктория
Водопадът Виктория - първият, който посетил и описал водопадът бил Дейвид Ливингстън. Той плувал по Замбези с нестабилно кану. От километри се виждали "петте пръста" - пет от главните водопада на Замбези - като стоящи стълбове пара, отделени един от друг чрез малки островчета.
Реших да посетя водопада Виктория -- пише Ливингстън - наричан от местното население Мосиоатуна, което значи " Дима, който гърми". Пред нашите погледи се откриха огромни стълбове "пара", видима от около десет километра. "Парата' се люлееше по посоката на вятъра. От това разстояние ни се струваше че извисените стълбове от "пара" се смесват с облаците. В основата си те бяха бели, а по - нагоре ставаха черни като дим. Цялата картина беше необичайно красива. Брегът и островът в реката бяха украсени с горска растителност от всевъзможни видове и цветове. Във всяко дърво имаше нещо особено, специфично. Ето над нас стои огромен боабаб - всеки от огромните му клони може да послужи за стъбло на голямо дърво. До него се нареждат група стройни палми, които с перестите си листа придават изключителна красота на цялата картина. Водопадът е заграден от три страни от стръмни откоси, високи около 100 метра, аз напуснах лодката , с която се бяхме добрали дотук , и се настаних в друга, по - лека. Така продължих заедно с хората, познаващи бързеите. Грепците провираха лодката между водовъртежите и ме докараха до остров в средата на реката, недалеч от водопада. Макар че водопадът беше много близо, не можехме да определим къде се губи тази огромна водна маса - струваше ни се просто, че тя магически попива в земята. Не можех да разбера това дотогава, докато не пропълзях страхливо до самия ръб и не погледнах надолу в огромната пукнатина. Тя се ширеше от единия до другия бряг на Замбези на разстояние близо километър и водата се хвърляше от височина стотина метра. Целият водопад всъщност е пукнатина, образувана в твърдата базалтова скала от десния до левия бряг на Замбези. Като се вгледах надолу, не видях нищо друго освен гъст бял облак, над който светеха две ярки дъги. От този облак се извисяваше на 60 до 90 метра огромна струя пара. Когато приключих моите наблюдения, изрязах на едно дърво инициалите си и датата 16.XI.1855.
Наближиш ли водопадът Виктория - чуваш грохот и тътен, който идва
сякаш изпод земята. Появява се и характерната дъждовна дъга. Милиарди капчици сякаш изкачат от глъбините. Това е накарало и местните жители да наричат водопадите " Дима, който гърми". Пред водопада е паметникът на Ливингстин в цял ръст. Често след онази забележителна дата - 16 ноември 1855 година, той заставал тук и се любувал на внушителната гледка.

Дейвид Ливингстън е бил мисионер и преди всичко изследовател koйто се опитва да промени отношението на Западна Европа към Черна Африка, който посещава и описва чудото на Африка - водопада Виктория.

Водопадът Виктория може да го зърнете от птичи поглед с балон, побиращ 30 човека и издигащ се на 120 метра височина. 20 долара са добра цена за предлаганото изживяване. По думите на екскурзовода - 1700 метра широчина и 100 метра височина в най - високата му точка. Гледката от балона е зашеметяваща. Всъщност това е едно от седемте природни ( естествени) чудеса на света. Водопадът Виктория е два пъти по - висок и два пъти по - широк от прочутия Ниагарски водопад.


ко човек не си наеме дъждобран от входа, намокрянето му до кости е просто въпрос на броени минути.

Безброй водни капчици отлитат и падат тук като обилен дъжд. Така при наличието на много влага и топлина са се образували джунглите около водопадите. Ако за миг можеш да забравиш шума и грохота, се озоваваш в друг, далечен свят. Ставаш като тези, които са видели тук непокътнатите девствени гори.