Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Югославия "Белград искаше независима Македония"

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Югославия "Белград искаше независима Македония"

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 2:36 am

    Белград искаше независима Македония

    Режимът на Милошевич заобикаляше ембаргото по долината на Вардар

    На 13 септември 1991 година бяха обявени окончателните резултати от състоялия се на 8 септември референдум в бившата югославска република Македония. Жителите на Повардарието трябваше да се произнесат дали желаят да живеят в независима държава, или да си останат в Югославия. С огромно мнозинство избирателите казаха "да" на независимостта. Затова 13 септември Скопие смята за рождена дата на държавата Македония. Изминалите години са малко, за да се напише история на една държава. Но бурните събития през тези години, както и куп заблуди, които се леят в световното, а и в българското публично пространство, налагат да проследим съдбата на земите около Вардар. Ще бъда максимално откровен, както се полага на професионален историк, и ще си позволя да напиша това, което политиците ни не могат да напишат или да кажат. Държавата Македония, появила се в 1991 г., не бе продукт на вътрешното развитие на населението й. За съжаление трябва да признаем, че преобладаващото до 1944 г. в Повардарието българско население бе успешно трансформирано в изкуствена нация, никога не съществувала в историята. За разлика от хърватите, словенците, албанците, черногорците и дори от също измислените "босненци" (помохамеданчени хървати и сърби) българите в Македония бяха с пречупен гръбнак и не можеха да организират съпротива за истинска независимост. Македония бе организирана като държава през 1991 г. на базата на сръбска политическа идея от края на ХIХ век, приета на въоръжение от Коминтерна през 1934 г. и наложена от Югославската комунистическа партия с терор, насилие и исторически лъжи след 1944 г. Това бе идеята на македонизма постановяващ съществуването на македонска нация поне от 14 века. Нация, напълно различаваща се от българската и нямаща нищо общо с нея. Този факт, както и още по-странният факт, че Белград "примирено" се съгласи с резултатите от референдума и изтегли армията си, без да гръмне и една пушка в Македония (при положение, че се сражава докрай в Словения, Хърватска и Босна), трябваше да подскажат и на нашия, и на световния политически елит, че се ражда не нова независима държава, а протекторат на Белград. Доказателство за това бе и още един факт - целият политически елит на Македония се оказа съставен от офицери от УДБА (политическа полиция), КОС (военното разузнаване) и ЮНА (югославската армия). Но защо бе този цирк? Не можеше ли Македония, както Черна гора, просто да си остане в Югославия. Не, защото "независима" Македония бе нужна на Милошевич, за да заобиколи ембаргото, наложено му от Запада. Действително по време на войните на югославския диктатор стокообменът между България и Македония стигна 600-700 млн. долара (сега е по-малко от 100 млн.), а Бургас бе обявен за пристанище на Скопие. Всъщност лъвският дял от внасяната и изнасяната стока бе за Белград. И в този смисъл целта на създаването на протектората Македония бе постигната. Като цяло западният свят бе на горното становище относно същността на новата "държава". И не призна Македония под конституционното й име, както побърза да направи правителството на Филип Димитров. А под името Бивша югославска република Македония. Но настани в нея войска. Чуждите войници трябваше да я пазят както от прехвърляне на постюгославските конфликти на територията є, така и от сблъсъци между двете най-големи етнически групи - т. нар. македонци и албанци. Достигнали близо 30% от населението на страната, последните бяха организирани в партии от амбициозни млади лидери и властно потърсиха правата си - обучение на роден език, представителство във всички органи на властта, използване на албански език в администрацията и т.н. Когато не ги получиха, се вдигнаха на въоръжена борба. И ги получиха с помощта на международната общност и на Охридското споразумение от 2001 г., което на практика превърна Македония във федерална държава. Междувременно Милошевич падна, на власт в Белград дойде прозападен режим, а от Югославия остана държавата със странното име Сърбия и Черна гора. Косово на практика се отцепи от нея, на път да стори това е и Черна гора. Македония остана да си съществува като последен реликт на великосръбската идея от ХIХ-ХХ век и жив музей на Коминтерна. И това е само поради факта, че България няма политика, която като крайна цел да визира превръщането є в държава на българското є по история и език население. Поставила си за крайна стратегическа цел в края на ХХ и началото на ХХI век влизането в Европейския съюз и НАТО, България старателно се пазеше от всякакви поводи за конфликти със съседите. А достатъчно бе да обяви, че дава в двуседмичен срок (а не за година и половина чакане), българско гражданство, за да имаме днес в Македония 1,3 млн. български граждани, т.е. цялото славянско население на страната. Или да приемаме без ограничения студенти от Македония - сега с изключение на 200-300 души годишно, останалите 3000 плащат високата такса като чуждестранни студенти. Критикуван силно у нас и от българите в Македония заради липсата на политика, която да подкрепи ребългаризационния процес, родният политически елит може да се поздрави с успех в това отношение, ако страната ни бъде приета в Европейския съюз в началото на 2007 г. ЕС вече е обявил, че му трябват поне 8-10 години, за да "асимилира" новите членове, приети в 2004-2007 г. Т.е., Македония може да разчита, че евентуално ще бъде приета в Евросъюза едва през 2015-2017 г. Младите поколения обаче не могат да чакат толкова дълго. Много анализатори в самата Македония очакват окончателна ерозия на македонизма и повсеместна ребългаризация на националното съзнание на "македонците". И тогава ще се сбъдне мечтата на историческите лидери на ВМРО - независима държав;а Македония, но на преобладаващото в нея българско население.

    Въпреки продължаващия албански политически и демографски натиск, който може да доведе и до отцепването на Северозападна Македония, политическият елит в Скопие продължава да смята за главна опасност процеса на ребългаризация на националното съзнание на македонците. Този процес, започнал още в 1991 г. от потомците на оцелели български семейства, макар и бавно и мъчително набира скорост. Хиляди македонци искат българско гражданство и получили го, инвестират спестяванията си у нас. Закупуват апартаменти, къщи, хотелчета, заведения, земя. Хиляди младежи - бъдещият елит на страната, учат в български университети и у нас бързо разбират (ако не го знаят от баба и дядо) истината за своя произход и история. В самата Македония се води публична дискусия за македонската национална идентичност и въпреки че истината рядко пробива в тамошните медии, от време на време отчаян глас казва, че нация, която спори за националността си, наистина я няма. Бодри "историчари" продължават да търсят началото на нацията ту в Александър Македонски, ту в цар Самуил, ту в първия (1903), ту във втория (1944) Илинден, и да разсмиват отегчената публика. И то вече не само в чужбина.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

      В момента е: Вто Юли 17, 2018 8:13 am