Humor

Сайт за забавления

Latest topics

» Kоварен СЕКС въпросник :)
Пон Мар 03, 2014 5:10 am by SweetDreams

» Бъдете честни(за момчета)
Съб Мар 24, 2012 9:48 am by 13579

» Всички марки коли!
Съб Яну 22, 2011 5:18 am by killerkux

» Мисли за приятелството
Съб Яну 22, 2011 5:16 am by killerkux

» В какво училище учите?
Съб Яну 22, 2011 5:09 am by killerkux

» Мистични същества - игра
Съб Яну 22, 2011 4:56 am by killerkux

» Човешкото тяло (ЕНЦИКЛОПЕДИЯ)
Вто Яну 04, 2011 7:52 am by Гост

» Покана за уика форум
Вто Дек 28, 2010 7:48 am by kaela

» Силата на човешката психика - по-силна от всичко!?
Сря Юни 16, 2010 3:29 am by Гост


    Тибет - между небето и земята

    Share
    avatar
    zay4e
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 2100
    Location : Bulgaria,Plovdiv
    Registration date : 07.12.2007

    default Тибет - между небето и земята

    Писане  zay4e on Вто Дек 11, 2007 2:27 am

    Тибет - между небето и земята

    Мустанг, Долпо, Сиким, Ладак, Лахул, Спити са бивши тибетски княжества в Хималаите. Кралят на Мустанг преди 30 г. не подозирал, че Земята е кръгла, а когато първият самолет кацнал в Ладак, жителите му го помислили за живо същество и му занесли сено да пасе.

    Изолираното тибетско княжество Занскар е изключително недостъпно. Основано е през 930 г. или 136 години преди покоряването на Англия от Вилхелм Завоевателя. Името Занскар в превод означава "Земята на белия котел". Наричат това княжество още родината на черните вълци, снежните леопарди и ледената тундра. Поразителната страна на ледовете и бурите, където реките носят богати на злато пясъци, се намира в долината на река Занскар, приток на Инд. Достигането до Занскар е трудно. Въпреки че първият джип успя да дойде тук през 1981 г., след като за пет дни преодоля близо 200 километра, и днес движението на стария автобус от Каргил е доста несигурно заради честите военни действия в района, които правят понякога пътуването невъзможно. Днес разстоянието се изминава за 1 до 2 дни според състоянието на пътя и броя на пътниците и затова пътуващите към бившето княжество предпочитат да изминат разстоянието пеша. За целта трябва да се ходи през планински проходи на височина над 5000 м в продължение на повече от седмица. Времето в района е доста непостоянно и не е изключено слънчевият ден да завърши със снежна буря и натрупан дебел сняг. Безброй хора загинаха по планините в стремеж да достигнат столицата Падум - малко градче с около хиляда души население, в което има дори телефон, а електричество, произвеждано от генератор, пускат всяка четна вечер. По улиците му при повече късмет можете да срещнете някогашния крал на областта, днес пенсионер с внушителни рогови очила, който се разхожда достолепно при залез-слънце. Падум е сгушен в плодородна равнина край река Царап, където тя тече доста широка, за да се влее в река Занскар и двете да поемат ревящи в тясно гърло, като си проправят път в каменната прегръдка на Хималаите. От града тръгват и стръмни пътеки към будистките манастири, които са построени на фантастични места по отвесните скатове на планината. Всеки манастир е и своеобразно селище. В Занскар техният брой е точно 108 - цифра, която ламите приемат за свещена. Занскар и днес си остава заспало в забързаното ни време, увиснало в небето на божествените Хималаи, които радват очите и пречистват съзнанието.

    Само преди половин век повече от половината занскарско население се е състояло от служители на местния будизъм и всяко семейство е имало за свой свещен дълг да даде поне една от мъжките си рожби в манастирите. Детето изучавало доста сложна материя и ставало лама - монах. Благодарение на странната смесица на тукашния будизъм със стари анимистки култове се е породила една странна, но доста любопитна митология, която и днес привлича учените. Няма нищо по-красиво и по-трудно за човешките представи от висящите пътеки в тази област. Понякога те преминават през отвесни скални зъбери и са направени от грижливо подредени камъни. Малко невнимание и цялото това съоръжение може да рухне в пропастта заедно с минаващите по него. Долу е реката, в чиито бурни води шансът за спасение е нулев. Понякога оттук минават големи кервани с натоварени якове. Всеки от керванджиите следи внимателно за състоянието на пътя и ако забележи нещо нередно, се заема с отстраняването му. Проявеното нехайство може да остави без връзка със света обширни райони. Манастирите Карша, Рангдум и Бардан ме удивиха със своето разположение. След като пристигнах в Пуктал, разбрах, че тук нищо не е подвластно на земното притегляне. Килиите на монасите и храмовете висяха над висока отвесна скала под огромния вход на една пещера. През XV в. тук случайно се срещнали трима монаси с противоположни убеждения в областта на будизма, но въпреки всичко, спечелени от тукашната красота, построили свой манастир и заживели заедно. За да дойдеш дотук, трябва дa преминеш по мост от груби въжета, прекарани кой знае как до другата страна. А за да си отидеш до "нашата цивилизация", освен през моста пътят преминава през прохода Шинго, на височина 5100 м. Наоколо буйни реки си пробиват път през ледника и за да ги преминеш, често пъти трябва да газиш вода, която достига над пояса.

    Романтици от Европа идват тук, стават будисти и прекарват години наред в суровата планина. Първите дошли в района европейци са Диего д'Алмедия, португалски търговец, пътувал тук през 1600-1602 г., йезуитът Тсапанга (1745) и англичанинът Уилям Мокрофта през 1820 г., но общо написаното и от тримата за този район не надхвърля 1 страница. Първите подробни описания имаме от унгарския изследовател Кереш Цчома, прекарал 10 месеца в Занскар в търсене на прародината на своя народ. Най-сериозното изследване на Занскар и до днес си остава на друг унгарец - Александър Ксома де Корош, прекарал тук 2 години (1825-1827 г.). Корош научил местния език, наречие на тибетския, и успял дори да преведе някои от каноничните трудове на тибетския будизъм. Той е описал живописно студа по време на тукашната зима, когато единственото средство за отопление освен дрехите си остава слабият огън, разпален от животинска тор. И тук, както и в целия Тибет дървата са рядък материал и никой не може да си позволи лукса да ги употребява за горене. Всеки от 108-те манастира в Занскар е неповторим със своите съкровища. Тук има хиляди книги и богата, все още недобре проучена кореспонденция, безценни произведения на изкуството, останали недостъпни за съвременните колекционери.


    _________________


    За всяко нещо си има точно определено време!

      В момента е: Вто Юли 17, 2018 8:07 am